Микревска базилика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Микревска базилика
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Микрево
Вероизповедание Българска православна църква - Българска патриаршия
Епархия Неврокопска
Архиерейско наместничество Санданско
Тип на сградата трикорабна базилика
Време на изграждане IV – VI век
Съвременен статут недействащ храм
Съвременно състояние развалини

Микревската базилика или Долно Градище е раннохристиянска църква в развалини край светиврачкото село Микрево, България.[1]

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Църквата е разположена на няколкостотин метра северно от късноантичната крепост Горно Градище, на 3 km северозападно от Микрево и югоизточно от Каменица.[1] Комплексът заема площ от 0,3 ha на заравнена тераса в най-източните ридове на Малешевската планина, високо над западния бряг на Струма.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Базиликата е открита през 1996 години и веднага са проведени археологически проучвания, които продължават няколко години под ръководството на Владимир Петков от Археологическия музей в Сандански с помощници Светла Петрова от Националния археологически институт с музей, С. Ценова, уредник музейната сбирка в Струмяни и А. Ковачев от Археологическия музей в Сандански. При разкопките е разкрита напълно стратиграфията на обекта, който е консервиран и са направени сондажни проучвания на съседната крепост.[1]

При сондаж в южния кораб на църквата на 2 m дълбочина е открит културен пласт с керамика, датирана в желязната епоха. Базиликалният комплекс е изграден на три етапа в периода IV до VI в. Големите размери и стилът на храма водят до предположение, че той е епископски, и че това е била лятната резиденция на епископа на Партикополис. Комплексът е унищожен заедно с Партикополис при варварските нашествия в средата на VI век.[1]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Базиликата е трикорабна с неразчленен нартекс, презвитерий, кръщелня, екзонартекс, атрий и странични помещения. Изградена е от речни камъни, отчасти от тухли и архитектурни елементи втора употреба. Спойката е хоросан. Апсидата, с която завършва централният кораб на изток е полукръгла отвън и отвътре. В олтара пред апсидата е открита подова многоцветна мозайка с геометрични и растителни елементи, която отнесена за съхранение в Археологическия музей в Сандански. Кръщелнята (баптистерият) е залепена отвъд до северната стена на северния кораб, през който се влиза в нея. На изток тя също завършва с апсида. От нартекса, който е с дължина равна на ширината на храма, има входове и за трите кораба. За праг на широката врата към екзонартекса на запад са служили два масивни мраморни блока. Атрият на запад е правоъгълен с размери 9 на 5 m и вход от юг. В средата му има три зидани колони, които са крепели покрива. За база на дървена колона е използван мраморен надгробен стълб със седем реда надпис от късната римска епоха. Южната стена на двора достига 1,70 m височина и е най-добре запазената в комплекса.[1] .

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ценова, Силвия. Археологическо проучване на обект „Раннохристиянска епископска базилика“, с. Микрево, Община Струмяни. // Археологически обекти и разкопки - 2003. София, 2004. с. 126.
  • Петков, Владимир, С. Ценова. Археологическо проучване на обект „Раннохристиянска епископска базилика“, с. Микрево. // Археологически обекти и разкопки - 2004. София, 2005. с. 207.
  • Петков, Владимир, Светла Петрова. Археологическо проучване на обект „Раннохристиянска епископска базилика“, с. Микрево. // Археологически обекти и разкопки - 2005. София, 2006.
  • Петков, Владимир. Археологическо проучване на обект „Раннохристиянска епископска базилика“ при с. Микрево. // Археологически обекти и разкопки - 2007. София, 2008. с. 492-493.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Базилика в м. Долно Градище - с. Микрево. // Свети места. Посетен на 28 януари 2017.
     Портал „Православие“         Портал „Православие          Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „България“         Портал „България