Микревска базилика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Микревска базилика
България
41.6417° с. ш. 23.1703° и. д.
Микревска базилика
Област Благоевград
41.6417° с. ш. 23.1703° и. д.
Микревска базилика
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Кулата
Вероизповедание Българска патриаршия
Епархия Неврокопска
Тип на сградата трикорабна базилика
Време на изграждане IV – VI век
Съвременен статут недействащ храм
Съвременно състояние развалини

Микревската базилика или Долно Градище е раннохристиянска църква в развалини край светиврачкото село Микрево, България.[1]

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Църквата е разположена на няколкостотин метра северно от късноантичната крепост Горно Градище, на 3 km северозападно от Микрево и югоизточно от Каменица.[1] Комплексът заема площ от 0,3 ha на заравнена тераса в най-източните ридове на Малешевската планина, високо над западния бряг на Струма.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Базиликата е открита през 1996 години и веднага са проведени археологически проучвания, които продължават няколко години под ръководството на Владимир Петков от Археологическия музей в Сандански с помощници Светла Петрова от Националния археологически институт с музей, С. Ценова, уредник музейната сбирка в Струмяни и А. Ковачев от Археологическия музей в Сандански. При разкопките е разкрита напълно стратиграфията на обекта, който е консервиран и са направени сондажни проучвания на съседната крепост.[1]

При сондаж в южния кораб на църквата на 2 m дълбочина е открит културен пласт с керамика, датирана в желязната епоха. Базиликалният комплекс е изграден на три етапа в периода IV до VI в. Големите размери и стилът на храма водят до предположение, че той е епископски, и че това е била лятната резиденция на епископа на Партикополис. Комплексът е унищожен заедно с Партикополис при варварските нашествия в средата на VI век.[1]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Базиликата е трикорабна с неразчленен нартекс, презвитерий, кръщелня, екзонартекс, атрий и странични помещения. Изградена е от речни камъни, отчасти от тухли и архитектурни елементи втора употреба. Спойката е хоросан. Апсидата, с която завършва централният кораб на изток е полукръгла отвън и отвътре. В олтара пред апсидата е открита подова многоцветна мозайка с геометрични и растителни елементи, която отнесена за съхранение в Археологическия музей в Сандански. Кръщелнята (баптистерият) е залепена отвъд до северната стена на северния кораб, през който се влиза в нея. На изток тя също завършва с апсида. От нартекса, който е с дължина равна на ширината на храма, има входове и за трите кораба. За праг на широката врата към екзонартекса на запад са служили два масивни мраморни блока. Атрият на запад е правоъгълен с размери 9 на 5 m и вход от юг. В средата му има три зидани колони, които са крепели покрива. За база на дървена колона е използван мраморен надгробен стълб със седем реда надпис от късната римска епоха. Южната стена на двора достига 1,70 m височина и е най-добре запазената в комплекса.[1] .

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ценова, Силвия. Археологическо проучване на обект „Раннохристиянска епископска базилика“, с. Микрево, Община Струмяни. // Археологически обекти и разкопки - 2003. София, 2004. с. 126.
  • Петков, Владимир, С. Ценова. Археологическо проучване на обект „Раннохристиянска епископска базилика“, с. Микрево. // Археологически обекти и разкопки - 2004. София, 2005. с. 207.
  • Петков, Владимир, Светла Петрова. Археологическо проучване на обект „Раннохристиянска епископска базилика“, с. Микрево. // Археологически обекти и разкопки - 2005. София, 2006.
  • Петков, Владимир. Археологическо проучване на обект „Раннохристиянска епископска базилика“ при с. Микрево. // Археологически обекти и разкопки - 2007. София, 2008. с. 492-493.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Базилика в м. Долно Градище - с. Микрево. // Свети места. Посетен на 28 януари 2017.
     Портал „Православие“         Портал „Православие          Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „България“         Портал „България