Минко Попов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Минко Попов
български комунист
Роден
1910 г.
Починал
2002 г. (92 г.)

Минко Георгиев Попов е деец на Вътрешната македонска революционна организация (обединена), Българската комунистическа партия и партизанин от Партизански отряд „Никола Парапунов“. Стопански деец.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Минко Попов е роден през 1910 г. в Якоруда, тогава в Османската империя. Учи в Разложката гимназия.[2] Член на РМС (1931) и БРП (1933).[1] Работи като чирак в Юндола, Стара Загора и София.[2]

В 1933 г. влиза във ВМРО (обединена) и в 1934 година заминава за Якоруда, за да създаде комитет на организацията там. За тази си дейност в 1935 година е осъден на 5 години затвор. Присъдата изтърпява в Софийския и Сливенския затвор. Освободен е през 1938 г.[2]

Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. Партизанин от Партизански отряд „Никола Парапунов“ (1944).

През септември 1944 г. е председател на комитета на Отечествения фронт в град Сяр, пълномощник на Об.К на БРП (к) в Горна Джумая (1944-1948).[2]

Директор на мина „Брежани“ (1949). Работи в мина „Бобов дол“ и ТКЗС „Горна Баня“, Софийско (1967). Нещатен сътрудник на организацията на БКП в Якоруда (1972).[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 353. Посетен на 4 септември 2015.
  2. а б в г д Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 354. Посетен на 4 септември 2015.
     Портал „Македония“         Портал „Македония