Минчо Огнянов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Минчо Огнянов
български скулптор

Роден
1935 г. (84 г.)
Починал

Националност Флаг на България България
Образование Национална художествена академия
Професия скулптор
Кариера в изкуството
Академия ВИИИ „Николай Павлович“
Учители Иван Фунев, Михаил Кац, Коста Диков
Направление скулптура

Минчо Огнянов е български скулптор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в с. Чарган, Ямболско. Има брат и сестра.

През 1953 г. завършва Педагогическата гимназия в Стара Загора, след което работи като учител и директор на прогимназията в с. Чарган (1954-1955).

През 1957 г. е приет за студент във Висшия институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“ в София. Учи при професорите Иван Фунев и Михаил Кац. Завършва при Коста Диков (1964).

От 1964 г. участва редовно в регионални и национални изложби. Има участия в международни изложби и конкурси.

Скулпторът има 3 деца: 2 момчета и 1 момиче, а от децата си има 7 внука.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • 1972 – наградата за скулптура на първата изложба на южнобългарските художници, Пловдив.
  • 1980 – голямата награда за скулптура „Златната купа“ на Община Милано в международния конкурс „La Triade“, Милано.
  • 1989 и 1991 – участие в международни изложби Галерия „Пагани“, Италия – най-голямата в Европа за модерна скулптура на открито.
  • 1964–2005 – реализирани 71 скулптурни творби – монументи и пластики на открито, 73 творби в галериите на страната и чужбина.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • „Съвременна българска скулптура“, 1970 г.
  • „Енциклопедия на изобразителното изкуство“, 1980 г.
  • „Кой кой е в България“
  • „Кой кой е в българското изкуство“
  • „Българска скулптура“