Минчо Огнянов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Минчо Огнянов
български скулптор

Роден
1935 г. (89 г.)
Починал
2018 г., Ямбол, България

Националност България
Учил вНационална художествена академия
Работилскулптор
Кариера в изкуството
АкадемияВИИИ „Николай Павлович“
УчителиИван Фунев, Михаил Кац, Коста Диков
Направлениескулптура

Минчо Огнянов е български скулптор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в с. Чарган, Ямболско. Има брат и сестра.

През 1953 г. завършва Педагогическата гимназия в Стара Загора, след което работи като учител и директор на прогимназията в с. Чарган (1954-1955).

През 1957 г. е приет за студент във Висшия институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“ в София. Учи при професорите Иван Фунев и Михаил Кац. Завършва при Коста Диков (1964).

От 1964 г. участва редовно в регионални и национални изложби. Има участия в международни изложби и конкурси.

Скулпторът има 3 деца: 2 момчета и 1 момиче, а от децата си има 7 внуци.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • 1972 – наградата за скулптура на първата изложба на южнобългарските художници, Пловдив.
  • 1980 – голямата награда за скулптура „Златната купа“ на Община Милано в международния конкурс „La Triade“, Милано.
  • 1989 и 1991 – участие в международни изложби Галерия „Пагани“, Италия – най-голямата в Европа за модерна скулптура на открито.
  • 1964–2005 – реализирани 71 скулптурни творби – монументи и пластики на открито, 73 творби в галериите на страната и чужбина.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • „Съвременна българска скулптура“, 1970 г.
  • „Енциклопедия на изобразителното изкуство“, 1980 г.
  • „Кой кой е в България“
  • „Кой кой е в българското изкуство“
  • „Българска скулптура“