Направо към съдържанието

Мирчо Йотов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мирчо Йотов
Роден
1856 г.
Починал
1882 г. (26 г.)

Мирчо Йотов Мирчев е български опълченец.

Роден е в село Гложене, Тетевенско, около 1856 г. Единствен син е на Съба Генова Василева и Йото Мирчев.[1]

Постъпва в Българското опълчение на 25 юни 1877 г.[2] или на 5 август 1877 г., в III опълченска дружина, III рота.[3] Участва „във военните дела и походи“ през 1877 – 1878 г., по свидетелство от командира на III дружина майор Константин Чиляев: в отбраната на Шипка (9 – 12 август), в зимното преминаване на Балкана, при превземането на укрепения лагер Шейново на 28 декември 1877 г., в сблъсъците с башибозуците при Тича на 16 януари 1878 г. и други. Майор Чиляев отбелязва, че „за мъжество и храброст има право да получи медал и други награди“.[2]

Уволнен на 28 юни 1878 година.[3] Награден със сребърен медал (август 1879).[4]

Умира през 1882 г. в Гложене.[1]

  1. а б НБКМ-БИА, колекция № 47-I, а.е. 183, П.д. 386, л. 21.
  2. а б НБКМ-БИА, Кол. 47-I, а.е.183, П.д. 386, л. 22.
  3. а б Руменин, Румен. Българското опълчение 1877–1878 г. Личен състав. По документи на ЦВА – В.Търново. София, Военно издателство, 1978, с. 244 (№ 4255).
  4. НБКМ-БИА, Кол. 47-I, а.е.183, П.д. 386, л. 22 гръб