Михаил Исаковски
| Михаил Исаковски | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Новодевическо гробище, Хамовники, Русия |
| Партия | КПСС |
| Награди | Орден „Ленин“ Герой на социалистическия труд Червено знаме на труда (СССР) |
| Литература | |
| Период | от 1918 г. |
| Жанрове | поезия |
| Течение | социалистически реализъм |
| Михаил Исаковски в Общомедия | |
Михаил Василиевич Исаковски (на руски: Михаи́л Васи́льевич Исако́вский; Глотовка, Смоленск, 19 януари 1900 г. – Москва, 20 юли 1973 г.) е руски поет, лауреат два пъти на Държавната награда на Съветския съюз (1943, 1949), Герой на социалистическия труд (1970). Член на ВКПБ от 1918 г.
Комунист от ранна възраст, той пише много стихотворения и песни във възхвала на режима; но най-известната му песен несъмнено е най-аполитичната „Катюша“.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Първото стихотворение на Михаил Исаковски е „Войнишка молба“, публикувано във вестник Ноември 1914 г.
Михаил Исаковски е роден в село Глотовка, Еленски уезд, Смоленска губерния, в семейство на бедни етнически руски селяни.[1] Местен свещеник го научава да чете и пише. Първото му стихотворение „Просьба солдата“ е публикувано през 1914 г. във вестник „Нов“. През 1918 г. се присъединява към Комунистическата партия на Съветския съюз. От 1921 до 1931 г. работи в смоленските вестници.
През 1926 г. като редактор на вестник той помага на своя млад и талантлив сънародник Александър Твардовски. През 1927 г. излиза първата му книга със стихове „Провода в соломе“, която се харесва на Максим Горки. През 1931 г. напуска Москва.
Много стихове на Исаковски са музикализирани. Най-известните са „Катюша“ (муз. Матвей Блатнер), „Враги сожгли родную хату (муз. Матвей Блатнер), „В лесу прифронтовом, „Прелетните птици летят“, „Самотен акордеон“ и др.
Неговите песни „Каким ты был, таким ты и остался“ и „Ой, цъфти Калина“ с музика на Исак Дунаевски са използвани като саундтрак към филма „Казаците от Куба“ (Куба, 1949) от Иван Пириев.
Песента Враги изгориха моята родна къща[ неясно? ] (1945 г.) след публикуването ѝ е официално критикувана за „гибел и мрак“ и не е отпечатана или изпята до 1956 г.[2]
В резултат на сътрудничеството с Владимир Захаров стиховете на Исаковски са превърнати в песни, които се появяват в репертоара на хор „Пятницки“. Най-известните от тях са „Покрай село“ (Вдол деревни), „Прощаване“ (Провожанье), „А кой знае?“ (И кой го знае). Според Александра Пермякова, музикален директор на сегашния хор „Пиатницки“, тези песни правят хора известен.
Два пъти получава Държавната награда на СССР за своите „Радостни песни“ (1943, 1949). През 1970 г. е удостоен със званието герой на социалистическия труд. Награден е и с 4 ордена на Ленин и с други ордени и медали. Издал е много книги със стихове, както и книгата „За поетическото майсторство“. Известен е и с преводите си от украински, беларуски и някои други езици. Научава и есперанто.[3]
Михаил Исаковски умира на 20 юли 1973 г. и е погребан на Новодевическото гробище.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Исако́вский, Михаи́л Васи́льевич // warheroes.ru. Посетен на 28 февруари 2024. (на руски)
- ↑ Лавровая роща // poezia.ru. Архивиран от оригинала на 6 март 2012. Посетен на 28 февруари 2024. (на есперанто)
- ↑ Guojiang, Wu. Freŝa verdo aldonita al Esperantujo, Revuo Esperanto. UEA, Revuo Esperanto, март 2020. с. 56, 1344(3). (на есперанто)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Mijaíl Isakovski в Уикипедия на испански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
