Исак Дунаевски
|
Исак Дунаевски Исаак Осипович Дунаевский |
|
|---|---|
 |
|
| Информация | |
| Роден |
Ицхак-Бер бен Бецалель-Йосеф Дунаевский
|
| Починал | |
| Националност |
 Русия |
| Професии | композитор |
| Награди |
       |
| Уебсайт | |
| Исак Дунаевски в Общомедия | |
Исак Осипович Дунаевски (на руски: Исаак Осипович Дунаевский[3]) е съветски композитор, диригент, музикален педагог. Автор е на 11 оперети и 4 балета, на музика към десетки филми и на огромен брой популярни съветски песни. Той е народен артист на РСФСР, лауреат на две Сталински премии, депутат във Върховния съвет на РСФСР.
Съдържание
Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 18 януари 1900 г. в село Лохвица, днес в Полтавска област, Украйна, в еврейското семейство на дребен банков служител.
Исак постъпва в Харковското музикално училище, където учи цигулка и композиция. През 1918 г. завършва гимназията (със златен медал), а след година – Харковската консерватория в класа по цигулка. Работи като цигулар в оркестър, концертмайстор. От 1920 г. е композитор и диригент в Харковския руски драматичен театър. Дебютира като театрален композитор през 1920 г.
През 1924 г. се мести в Москва. Става музикален ръководител на театри, пише своите първи оперети. От 1929 г. работи в Ленинград като композитор и главен диригент на Ленинградския мюзик-хол. Започва сътрудничеството му с естрадния певец и киноартист Леонид Утьосов. Поставя основите на стила „съветски джаз“, съчинявайки рапсодии-фантазии върху теми от народната музика, както и джазови интерпретации по мелодии на Джузепе Верди, Н. Римски-Корсаков, П. Чайковски. Той често се обръща към руския фолклор – както с интонационни заемки, така и с откровени цитати.[4] Един от най-ярките примери за авторска музика, която става много популярна, е партитурата на филма „Кубански казаци“ на режисьора Иван Пирьов.
И. Дунаевски, заедно с кинорежисьора Григорий Александров, стават създатели на жанра съветска музикална кинокомедия. Първият им съвместен филм „Веселите момчета“ излиза по екраните в края на 1934 г. и донася на И. Дунаевски широка известност. Този голям успех на композитора го издига не само до върха на професионалния Еверест, но и сред елита на съветското общество, въпреки че дотогава е упрекван в плагиатство, в подражание на Холивуд и на целия Запад. Сближава се с Михаил Булгаков. До 1940 г. И. Дунаевски написва музиката към шестнадесет филма, песните и мелодиите от които веднага стават любими на всички в СССР, а и на следващите поколения. Особено популярен хит става песента „Марш на ентусиастите“ от филма „Светлият път“ на Григорий Александров с участието на Любов Орлова (музикална комедия в прослава на светлото комунистическо бъдеще) в изпълнение на легендарната Ирина Архипова с хора и Симфоничния оркестър на Съветското радио и телевизия с диригент Владимир Федосеев.
През Великата Отечествена война е художествен ръководител на Ансамбъла за песни и танци на железопътния транспорт, с който обикаля по цялата страна. Отново започва да пише на оперети.
В творчеството си И. Дунаевски се сблъсква с обичайните за сталинската епоха ограничения: партитурите на неговите произведения не се издават заради бюрократичното и пренебрежително отношение към „леката музика“, а в хода на борбата с космополитизма са забранени многобройни произведения на Дунаевски на еврейски теми.
Исак Дунаевски има четирима братя и една сестра. Той официално има два брака. След кратко съпружество със студентката Мария Швецова, през 1925 г. той се жени за балерината З. А. Судейкина, с която имат син, Евгений (1932 – 2000), известен московски художник[5]. Има и съжителство с балерината от Ансамбъла „Александров“ Зоя Пашкова, която през 1945 г. му ражда син, известният днес естраден композитор Максим Дунаевски.[4]
Исак Дунаевски умира от инфаркт на 25 юли 1955 г. в Москва.
Творчество[редактиране | редактиране на кода]
Исак Дунаевски притежава уникален мелодичен дар и има голям принос във формирането на жанра съветска музика. Най-значителни резултати Дунаевски постига в леката музика, която непринудено се съчетава със симфоничния жанр. Освен на песенна, филмова и оперетна музика, той е автор и на музиката към балети и театрални спектакли.
Оперети[редактиране | редактиране на кода]
Автор е на 11 оперети, сред които „И нашим, и вашим“, „Золотая долина“, „Вольный ветер“, „Сын клоуна“, „Белая акация“.
Избрана филмография[редактиране | редактиране на кода]
„Весёлые ребята“, „Три товарища“, „Дети капитана Гранта“, „Цирк“, „Волга-Волга“, „Кубанские казаки“, „Вольный ветер“.
Песни[редактиране | редактиране на кода]
Създава нов тип популярни, масови съветски песни. Стилът им се основава на градската битова музика, джаза, оперетата. Автор е на музиката на над 100 песни: „Моя Москва“ („Дорогая моя столица“), „Песня о Родине (Широка страна моя родная)“, „Марш весёлых ребят“, „Песенка о капитане“, „Песня о Сталине“, „Школьный вальс“, „Ой, цветёт калина“.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Колективен нормативен архив, Посетен на 3 май 2014 г..
- ↑ а б data.bnf.fr, Посетен на 10 октомври 2015 г..
- ↑ „Дунаевский: Красный Моцарт“, автор Минчёнок Д. А., изд. Молодая гвардия, 2006 г., isbn=5-235-02931-3
- ↑ а б „Търсачи на щастие“ – фамилията Дунаевски, Исак и Максим“, БНР, 14 декември 2011 г.
- ↑ Биография Максима Дунаевского на сайте 7days.ru
|
