Михаил Павлов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Михаил Павлов
български просветен деец
Роден:
Починал: 15 юли 1878 г.

Михаил (Мирю) Павлов Павлов е български просветен деец.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Михаил Павлов е роден в гр. Ловеч. Син е на свещеника Павел Павлов и брат на Константин Павлов. Около 1850 г. е търговец, общественик и книжовник в Букурещ.

През 1870 г. се връща в Ловеч, където участва в църковните борби. Ловешки представител на Първия църковно-народен събор в Цариград (1871), училищен и църковен настоятел в Ловеч (1874), участник в революционното движение.

Автор на „Речник на думи турски и гръцки и язика болгарский сбран от г-на Михаила Павлева, а наредил и оимотил Александър Т. Живков, плевнянин“. Изд. първо. Букурещ, в книгопечятнята И. Копайнигова, 1855. Кореспондент на Г. С. Раковски, сътрудник на в. „Право“, сп. „Читалище“ (1869-1876), дописник на цариградски вестници, настоятел на в. „Източно време“ (1874-1877) в Ловеч.

По време на Руско-турската война (1877-1878) отбранява Ловеч при превземането му от ордите на Рифат паша. Загива в уличните боеве на 15 юли 1877 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Енциклопедия. Българската интелигенция..., С. 1988, с. 485