Направо към съдържанието

Мици Каспар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мици Каспар
Mizzi Kaspar
австрийска актриса
Родена
Мария Марчела Каспар
Починала
29 януари 1907 г. (42 г.)
ПогребанаМьодлинг
Семейство
ПартньорРудолф Австрийски
Мици Каспар в Общомедия

Мици Каспар (на немски: Mizzi Kaspar), псевдоним на Мария Марчела Каспар (Maria Marcella Kaspar; * 28 септември 1864, Грац, Австрийска империя; † 29 януари 1907, Виена, Австро-Унгария), e дългогодишна и най-известната от многото метреси на престолонаследника на Австро-Унгария Рудолф фон Хабсбург.

Мици Каспар е актриса, а също и „субретка“, както наричат елитните проститутки в Австро-Унгария по онова време.

Въпреки другите си връзки Рудолф има много близки отношения с нея до смъртта си през януари 1889 г. През 1887 г. той ѝ купува триетажна къща във Виена (на Heumühlgasse 10) за 60 хил. гулдена. Освен това ѝ дава общо 130 хил. гулдена в брой и бижута.[1] Рудолф, който е загубил интерес към живота и планира да се самоубие, предлага на Мици да се самоубие с него, но тя уведомява полицията за плановете му; думите ѝ са игнорирани.

Рудолф Австрийски (1858 – 1889)

Престолонаследникът прекарва последната си нощ преди самоубийството си с баронеса Мария фон Ветсера при Мици Каспар. В завещанието си той оставя на Мици 30 хил. гулдена.

На 1 ноември 1889 г. тя получава виенско гражданство. През 1891 г. продава къщата от Рудолф и се премества в къща на Paniglgasse 19 в същия квартал, малко по-близо до центъра на града.

42-годишната жена умира от сифилис, с който може да се е заразила от Рудолф.[1] Погребана е в Мьодлинг, където също е живяла известно време. Днес гробът ѝ вече не съществува.[2]

Тя никога не дава интервюта и живее в пълно уединение, без да оставя дневници, писма или мемоари.

Мици Каспар в културата

[редактиране | редактиране на кода]
  • Mayerling (1968), англо-френски игрален филм на реж. Терънс Йънг, в ролята: Фабиен Дали
  1. а б Philipp Vandenberg: Die Frühstücksfrau des Kaisers. Vom Schicksal der Geliebten. Bastei-Lübbe, Bergisch Gladbach 2007, ISBN 3-404-64221-X, S. 67f.
  2. Friedhofsführer S. 42, abgerufen am 23. November 2017.