Мици Каспар
| Мици Каспар Mizzi Kaspar | |
| австрийска актриса | |
 | |
| Родена | Мария Марчела Каспар
28 септември 1864 г.
|
|---|---|
| Починала | |
| Семейство | |
| Партньор | Рудолф Австрийски |
| Мици Каспар в Общомедия | |
Мици Каспар (на немски: Mizzi Kaspar), псевдоним на Мария Марчела Каспар (Maria Marcella Kaspar; * 28 септември 1864, Грац, Австрийска империя; † 29 януари 1907, Виена, Австро-Унгария), e дългогодишна и най-известната от многото метреси на престолонаследника на Австро-Унгария Рудолф фон Хабсбург.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Мици Каспар е актриса, а също и „субретка“, както наричат елитните проститутки в Австро-Унгария по онова време.
Въпреки другите си връзки Рудолф има много близки отношения с нея до смъртта си през януари 1889 г. През 1887 г. той ѝ купува триетажна къща във Виена (на Heumühlgasse 10) за 60 хил. гулдена. Освен това ѝ дава общо 130 хил. гулдена в брой и бижута.[1] Рудолф, който е загубил интерес към живота и планира да се самоубие, предлага на Мици да се самоубие с него, но тя уведомява полицията за плановете му, но думите ѝ са игнорирани.
Престолонаследникът прекарва последната си нощ преди самоубийството си с баронеса Мария фон Ветсера при Мици Каспар. В завещанието си той оставя на Мици 30 хил. гулдена.
На 1 ноември 1889 г. тя получава виенско гражданство. През 1891 г. продава къщата от Рудолф и се премества в къща на Paniglgasse 19 в същия квартал, малко по-близо до центъра на града.
42-годишната жена умира от сифилис, с който може да се е заразила от Рудолф.[1] Погребана е в Мьодлинг, където също е живяла известно време. Днес гробът ѝ вече не съществува.[2]
Тя никога не дава интервюта и живее в пълно уединение, без да оставя дневници, писма или мемоари.
Мици Каспар в културата[редактиране | редактиране на кода]
- Mayerling (1968), англо-френски игрален филм на реж. Терънс Йънг, в ролята: Фабиен Дали
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Philipp Vandenberg: Die Frühstücksfrau des Kaisers. Vom Schicksal der Geliebten. Bastei-Lübbe, Bergisch Gladbach 2007, ISBN 3-404-64221-X, S. 67f.
- ↑ Friedhofsführer S. 42, abgerufen am 23. November 2017.
