Мицо Гетовски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мицо Гетовски
български офицер
Роден
Починал

Образование Военна академия на Генералния щаб на Въоръжените сили на Руската федерация

Мицо Иванов Гетовски е участник в Съпротивителното движение по време на Втората световна война, партизанин. Български офицер, генерал-майор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Мицо Гетовски е роден на 8 август 1924 г. в с. Борован, Врачанско. Завършва основното си образование в родното си село. Учи в Белослатинската гимназия. Член на РМС от 1940 г., а на БКП от 1945 г. През 1943 г. завършва реална гимназия във Враца. Участва в Съпротивително движение по време на Втората световна война. Преминава в нелегалност и е партизанин в Партизански отряд „Гаврил Генов“ (март 1944).

След 9 септември 1944 г. участва участва като доброволец във войната срещу Германия. След завръщането си от фронта през пролетта на 1945 г. постъпва в Школата за запасни офицери, а малко по-късно същата година във Военно училище.[1]. Завършва през 1945 г. От 15 май 1945 до 8 септември 1947 г. е взводен командир във втори армейски артилерийски полк. Между 9 септември и 31 декември 1947 г. служи в отдел „Бойна подготовка“ на Командването на Артилерията. Учи в артилерийската академия „Феликс Дзержински“ (1 януари 1948 – 24 януари 1949). От 25 януари 1949 до 17 юни 1951 г. е помощник-началник на отделение в отдел „Бойна подготовка“ на Командването на артилерията. Между 11 юни и 11 октомври 1951 г. е заместник-началник на разузнавателен отдел в Командването. В периода 12 ноември 1951 – 2 септември 1958 г. е началник на щаба на Артилерията в Командването[2]. След това от 3 септември 1958 до 13 септември 1959 г. е началник на артилерията на трета армия. Завършва Генералщабна академия в Ленинград (28 март-23 октомври 1961). Военно звание генерал-майор (1962). Командващ артилерията на българската армия (14 октомври 1959 – 16 февруари 1962). Създател и първият командир на Ракетните войски на Българската армия (1959 – 1964).[3] Утвърден за АБПФК през 1960. Умира на 16 февруари 1963 г. на 38-годишна възраст.

Генерал-майор Мицо Гетовски е почетен гражданин на с. Борован от 2010 г. Тук е изграден и негов паметник.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

  • лейтенант (9 септември 1947)
  • старши лейтенант (25 април 1950)
  • капитан (7 юли 1951)
  • майор (26 ноември 1951)
  • подполковник (29 юли 1952)
  • полковник (5 октомври 1953)
  • генерал-майор (24 септември 1962)

Образование[редактиране | редактиране на кода]

  • Военно училище в София – 20 декември 1944 – 14 май 1945
  • Артилерийска академия „Феликс Дзержински“ (1 януари 1948 – 24 януари 1949)
  • Академия на Генералния щаб на Въоръжените сили на СССР (28 март-23 октомври 1961)

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Медал „За безупречна служба“ – II ст.
  • Медал „За храброст“ – IV ст.
  • Съветски медал „За боева заслуга“
  • „Червено знаме“
  • „9 септември 1944 г.“ – II и I ст. с мечове

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ф. 1Б, оп. 6, а.е. 384, Решение № 218 от [декември} 1947 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БРП /к/ за одобряване кандидатурата на офицери за следване в съветски висши учебни заведения, с. 4.
  2. Дончев, А. Генералите от ракетните войски и артилерия на Сухопътните войски на България. Изд. Авангард Прима, 2018, с. 147
  3. сп. Артилерийски преглед, С., юни 2007