Младен Исаев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Младен Исаев
български поет
Роден
Починал
14 май 1991 г. (83 г.)
Националност Флаг на България България
Литература
Жанрове стихотворение
Направление социалистически реализъм
Известни творби „Родина“
Награди Димитровска награда
Политика
Партия БКП
Депутат VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС   
Семейство
Съпруга Людмила Исаева

Младен Исаев Младенов е български поет и деец на Българската комунистическа партия, народен деятел на културата.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 7 юни 1907 г. в монтанското село Балювица. Като младеж взема участие в Септемврийското въстание от 1923 г.[1] От 1927 година е член на БКП. През 1926 – 1929 г. е политически емигрант. След завръщането си в България е преследван заради убежденията си, хвърлян в затвора и последователно интерниран в три концлагера – Гонда вода, Еникьой и Свети Кирик. От 1941 г. участва в нелегалната дейност на Военната комисия при ЦК на БКП. По време на участието на България във Втората световна война на страната на антихитлеристката коалиция е на фронта като военен писател. Заместник-председател на Съюза на българските писатели. Два пъти Герой на социалистическия труд на България, носител на орден „Георги Димитров“ и лауреат на Димитровска награда.[2]

Негова съпруга е поетесата Людмила Исаева.

Умира на 14 май 1991 година в София.

Творчески път[редактиране | редактиране на кода]

Творчеството на Исаев е със силна социална насоченост още в ранния му период, лирическият герой в поезията му най-често е борецът за свобода. Понякога разглежда и интимните изживявания на образите си, нетипично за класовото творчество. След 9 септември 1944 възпява победата на БКП, обществените промени в България и съграждането на новия обществен строй.

Съкилийник на Вапцаров по време на процеса срещу ЦК на БРП, Исаев взема тетрадката с предсмъртните му стихотворения и успява да я запази, скрита в крачола, по време на престоя му и в трите концентрационни лагера.

Автор е на текста на известната песен „Родина“ („Високи сини планини“).

Удостоен със званието Заслужил деятел на културата (1963).

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Пожари“ (1932),
  • „Жертва“ (1934),
  • „Ведрина“ (1936),
  • „Тревожна планета“ (1938),
  • „Човешка песен“ (1941),
  • „Война“ (1945),
  • „Огъня“ (1946),
  • „Младост“ (1949),
  • „Звезда на мира“ (1950),
  • „Обич“ (1954),
  • „Ясни далечини“ (1959),
  • „Зеленото дърво“ (1963)
  • „Високи сини планини“ (1969).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 306
  2. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 316

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за