Младен Исаев

Младен Исаев Младен Младенов Исаев
български поет
Роден	7 юни 1907 с. Балювица, България
Починал	14 май 1991 София, България
Националност	България
Литература
Жанрове	стихотворение
Направление	социалистически реализъм
Известни творби	„Родина“
Награди	Димитровска награда
Политика
Партия	БКП
Депутат
VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС
Семейство
Съпруга	Людмила Исаева

Младен Исаев Младенов е български поет и деец на Българската комунистическа партия, народен деятел на културата.

Биография

Роден е на 7 юни 1907 г. в монтанското село Балювица. Като младеж взема участие в Септемврийското въстание от 1923 г. От 1927 година е член на БКП. През 1926 – 1929 г. е политически емигрант. След завръщането си в България е преследван заради убежденията си, хвърлян в затвора и последователно интерниран в три концлагера – Гонда вода, Еникьой и Свети Кирик. От 1941 г. участва в нелегалната дейност на Военната комисия при ЦК на БКП. По време на участието на България във Втората световна война на страната на антихитлеристката коалиция е на фронта като военен писател. Заместник-председател на Съюза на българските писатели. Два пъти Герой на социалистическия труд на България, носител на орден „Георги Димитров“ и лауреат на Димитровска награда., „Герой на Народна република България“ (22 септември 1982).

Негова съпруга е поетесата Людмила Исаева.

Умира на 14 май 1991 година в София.

Творчески път

Творчеството на Исаев е със силна социална насоченост още в ранния му период, лирическият герой в поезията му най-често е борецът за свобода. Понякога разглежда и интимните изживявания на образите си, нетипично за класовото творчество. След 9 септември 1944 възпява победата на БКП, обществените промени в България и съграждането на новия обществен строй.

Съкилийник на Вапцаров по време на процеса срещу ЦК на БРП, Исаев взема тетрадката с предсмъртните му стихотворения и успява да я запази, скрита в крачола, по време на престоя му и в трите концентрационни лагера.

Автор е на текста на известната песен „Родина“ („Високи сини планини“).

Удостоен със званието Заслужил деятел на културата (1963).

Библиография

• „Пожари“ (1932),
• „Жертва“ (1934),
• „Ведрина“ (1936),
• „Тревожна планета“ (1938),
• „Човешка песен“ (1941),
• „Война“ (1945),
• „Огъня“ (1946),
• „Младост“ (1949),
• „Звезда на мира“ (1950),
• „Обич“ (1954),
• „Ясни далечини“ (1959),
• „Зеленото дърво“ (1963)
• „Високи сини планини“ (1969).

Външни препратки

• Произведения на Младен Исаев в Моята библиотека
• Младен Исаев в Литературен свят
• Младен Исаев – Стихотворения
• Полицейско досие на сайта на Държавна агенция „Архиви“
• От и за Младен Исаев в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България