Младен Исаев
| Младен Исаев | |
|---|---|
| български поет | |
| Роден | |
| Починал |
София, България |
| Националност |  България |
| Литература | |
| Жанрове | стихотворение |
| Направление | социалистически реализъм |
| Известни творби | „Родина“ |
| Награди | Димитровска награда |
| Политика | |
| Партия | БКП |
| Депутат | |
| VI НС VII НС VIII НС IX НС | |
| Семейство | |
| Съпруга | Людмила Исаева |
Младен Исаев Младенов е български поет и деец на Българската комунистическа партия, народен деятел на културата.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 7 юни 1907 г. в монтанското село Балювица. Като младеж взема участие в Септемврийското въстание от 1923 г.[1] От 1927 година е член на БКП. През 1926 – 1929 г. е политически емигрант. След завръщането си в България е преследван заради антидържавна дейност, хвърлян в затвора и последователно интерниран в три концлагера – Гонда вода, Еникьой и Свети Кирик. От 1941 г. участва в нелегалната дейност на Военната комисия при ЦК на БКП. По време на участието на България във Втората световна война на страната на антихитлеристката коалиция е на фронта като военен писател. Заместник-председател на Съюза на българските писатели. Два пъти Герой на социалистическия труд на България, носител на орден „Георги Димитров“ и лауреат на Димитровска награда.[2], „Герой на Народна република България“ (22 септември 1982).[3]
Негова съпруга е поетесата Людмила Исаева.
Умира на 14 май 1991 година в София.
Творчески път[редактиране | редактиране на кода]
Творчеството на Исаев е със силна социална насоченост още в ранния му период, лирическият герой в поезията му най-често е борецът за свобода. Понякога разглежда и интимните изживявания на образите си, нетипично за класовото творчество. След 9 септември 1944 възпява победата на БКП, обществените промени в България и съграждането на новия обществен строй.
Съкилийник на Вапцаров по време на процеса срещу ЦК на БРП, Исаев взема тетрадката с предсмъртните му стихотворения и успява да я запази, скрита в крачола, по време на престоя му и в трите концентрационни лагера.
Автор е на текста на известната песен „Родина“ („Високи сини планини“).
Удостоен със званието Заслужил деятел на културата (1963).
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- „Пожари“ (1932),
- „Жертва“ (1934),
- „Ведрина“ (1936),
- „Тревожна планета“ (1938),
- „Човешка песен“ (1941),
- „Война“ (1945),
- „Огъня“ (1946),
- „Младост“ (1949),
- „Звезда на мира“ (1950),
- „Обич“ (1954),
- „Ясни далечини“ (1959),
- „Зеленото дърво“ (1963)
- „Високи сини планини“ (1969).
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 306
- ↑ Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 316
- ↑ 110 години от рождението на Младен Исаев
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Произведения на Младен Исаев в
Моята библиотека - Младен Исаев в Литературен свят
- Младен Исаев – Стихотворения
- Полицейско досие на сайта на Държавна агенция „Архиви“
- От и за Младен Исаев в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
|
- Български поети
- Български преводачи на рускоезична литература
- Български комунисти до 1944 година
- Участници в Септемврийското въстание
- Лагеристи в Кръстополе
- Лагеристи в Гонда вода
- Лагеристи в Свети Кирик
- Герои на социалистическия труд на България
- Носители на орден „Георги Димитров“
- Носители на Димитровска награда
- Народни деятели на културата
- Заслужили деятели на културата
- Герои на Народна република България
- Хора от област Монтана
- Починали в София
- Членове на БКП