Младен Койнаров
| Младен Койнаров | |
| български певец | |
| Роден |
15 септември 1945 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Музикална кариера | |
| Стил | българска народна музика |
| Инструменти | вокал |
| Глас | баритон |
| Активност | от 1963 г. |
| Лейбъл | „Балкантон“, „Гега Ню“ |
| Участник в | „Фолклорен ансамбъл „Родопа““ |
Младен Койнаров е български народен певец от Родопската фолклорна област и вокален педагог.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Младен Койнаров е роден на 15 септември 1945 г. в село Оряховец, Ардинско. Започва кариерата си през 1963 г., на Втория републикански фестивал. Тогава получава първото си отличие. Приет е след конкурс в Държавния ансамбъл за народни песни и танци „Родопа“ – Смолян през 1970 г., но още от 1966 г. участва в концерти из цялата страна. Работи в ансамбъла в продължение на 40 години и през 2010 г. се пенсионира.
Неговият глас е звучал във филма „Време разделно“. Докато изгражда репертоара си, Младен Койнаров сам издирва песните, които по-късно включва в програмите на Ансамбъл „Родопа“, записва песни за БНТ и БНР. Има издадени грамофонни плочи и компактдискове. Койнаров издирва и записва над 350 народни песни, над 70 записа има в БНР.[1] През 1978 г. печели втора награда на радиоконкурса за народна музика „Prix de folklore“ в Братислава. Изнесъл е стотици концерти в България и в различни страни по света.
Песните си Младен Койнаров изпълнява в съпровод на гайдарите Георги Мусорлиев и Петър Янев, оркестъра на Ансамбъл „Родопа“, а също и в сътрудничество с диригентите Лазарин Кисьов, Добрин Панайотов, Иван Топалов и Коста Колев. Изгражда свой собствен стил като солист на ансамбъл „Родопа“. През годините се утвърждава като един от най-популярните изпълнители на родопската песен. Пял е заедно с Валя Балканска и Христина Лютова.
От 2000 г. ръководи школа за народни певци към читалище „Кирил Маджаров“ в Смолян, в която обучава малки деца на 4 – 5-годишна възраст.
Носител е на Сребърна (1995) и Златна лира (1998), присъдени му от Съюза на музикалните и танцови дейци в България.
От 2008 г. Младен Койнаров е почетен гражданин на град Смолян.[2]
На 19 ноември 2015 г. чества своя бенефис в зала №1 на РДТ в Смолян, на който получава поздравителни честитки от кмета на Смолян Николай Мелемов и министъра на културата Вежди Рашидов. Рашидов го нарича „неуморен труженик в полето на българската музикална култура и образование“. Юбилярят получава много цветя и поздравления от колеги и публика.[3][4]
Известни песни от репертоара на Младен Койнаров са: „Шинко льо, мари хубава“, „Месечко льо“ и „Недельо, момне ле“.
Умира на 6 август 2018 г.[5]
Дискография[редактиране | редактиране на кода]
Студийни албуми[редактиране | редактиране на кода]
| Година | Албум | Вид | Издател | Каталожен номер |
|---|---|---|---|---|
| 1986 | „Младен Койнаров. Родопски народни песни“[6] | LP | Балкантон | ВНА 12002 |
| 1989 | „Фанка и Младен Койнарови“[7] | LP | Балкантон | ВНА 12430 |
| 2007 | „Глас от Родопите“[8] | CD | Gega New | GD 321 |
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Адриан Кулев, Прощаваме се с Младен Койнаров, Дарик Пловдив, 8 август 2018 г.
- ↑ Списък с почетни граждани на Смолян в периода 1975 – 2018 г., архив на оригинала от 13 юни 2020, https://web.archive.org/web/20200613164331/https://en.calameo.com/read/0031822424de2c98c170e, посетен на 13 юни 2020
- ↑ Почетният гражданин Младен Койнаров чества своя бенефис зала №1 на РДТ в Смолян Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine., Радио Фокус, 20 ноември 2015 г.
- ↑ Големия родопски певец Младен Койнаров с бенефис на 19 ноември, bgnow.eu
- ↑ Почина Младен Койнаров, БНР, пр. Хоризонт, 6 август 2018 г.
- ↑ „Младен Койнаров. Родопски народни песни“ – ВНА 12002 (1986) в сайта „Плочи от «Балкантон»“, balkanton.su
- ↑ „Фанка и Младен Койнарови“ – ВНА 12430 (1989) в сайта „Плочи от «Балкантон»“, balkanton.su
- ↑ „Младен Койнаров – глас от Родопите“ събира популярни песни на изпълнителя, Дарик нюз, 1 юли 2007 г.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Албена Безовска, „Без мерак нищо не се получава“ – Младен Койнаров на 70, БНР, Радио „България“, 15 септември 2015 г.
