Модел на Томас-Ферми

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Моделът на Томас-Ферми е квантово-механично описание на структурата на сложни атоми, използващо функционали на електронната плътност, за разлика от класическата вълнова (матрична) квантова механика. Наречен е по името на своите създатели – британския физик Люелин Томас (Llewellyn Hilleth Thomas) и италианския физик Енрико Ферми[1][2], които го разработват независимо един от друг през 1927 г. Това е първият модел от множеството статистически теории за функционала на плътността, разработени впоследствие. Тази съвкупност от статистически модели, наречени с общото име теория за функционала на плътността (англ. Density Functional Theory, DFT) e изключително удобна за практически изчисления на структурата на многочастични квантови системи, за които точното решаване на уравнението на Шрьодингер е практически непосилна задача дори за съвременните компютри, ако броят на частиците в системата е повече от няколкостотин.

Броят електрони в обем ΔV от импулсното пространство се задава с:

където е електронната плътност.

Чрез интегриране до нивото на Ферми се получават следните функционали за кинетичната и потенциалната енергии на електроните, изразени чрез електронната плътност (която е функция на координатите):

където е потенциалната енергия на електрона в точка . За атом с Z на брой протони тя е:

където е е елементарният заряд на електрона, а интеграционната константа се получава от условието за нормализация:

Потенциалната енергия на електроните, дължаща се на взаимодействието помежду им, e:

Пълната енергия на електроните е сума от техните кинетична и потенциална енергии:

Въпреки че е важна стъпка към разработването на бъдещата теория за функционала на плътността, моделът на Томас-Ферми е неточен за практически изчисления поради приближенията в израза за кинетичната енергия и неотчитане на обменното взаимодействие между електроните, дължащо се на принципа на Паули. През 1928 г. Пол Дирак добавя израз за обменната енергия към уравненията.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Thomas, L. H. The calculation of atomic fields // Proc. Cambridge Phil. Soc. 23 (5). 1927. DOI:10.1017/S0305004100011683. с. 542 – 548.
  2. Fermi, Enrico. Un Metodo Statistico per la Determinazione di alcune Prioprietà dell'Atomo // Rend. Accad. Naz. Lincei 6. 1927. с. 602 – 607.