Моклищки манастир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Моклищки манастир
Моклишки манастир
Црква „Св. Никола“ - Ваташа.jpg
Общ изглед
North Macedonia relief location map.jpg
41.385° с. ш. 22.0371° и. д.
Моклищки манастир
Местоположение в Северна Македония
Вид на храма православна църква
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Населено място Ваташа
Вероизповедание Македонска православна църква - Охридска архиепископия
Епархия Повардарска
Архиерейско наместничество Кавадарци
Време на изграждане 1594/1595 г.
Съвременен статут паметник на културата
Съвременно състояние действащ
Моклищки манастир в Общомедия

Моклищкият манастир „Свети Никола“ (на македонска литературна норма: Моклишки манастир „Свети Никола“) е късносредновековен православен манастир край тиквешкото село Ваташа, централната част на Северна Македония. Носи името на бившето село Моклище.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Ктиторският надпис

Манастирът е разположен в гориста местност на три километра южно от селото Ваташа. Над входа на църквата, от вътрешна страна, е запазен надпис, в който се споменават Никола и неговите синове Йовче, Бечко и Дане от селото Тимяник, ктиторите платили за изграждането и изписването на църквата в 1594/95 година, както и отец Йосиф.[1][2][3] В 1716 година Арсений донася в манастира един миней от запуснатия Полошки манастир. Тогава и монасите от Полошкия се местят в Моклищкия манастир.[1]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Църквата е еднокорабна с полукръгла апсида и скромни декорации отвън. По-късно към западния дял е издигнат притвор с галерия. В притвора се влиза през северния вход и от него през единствения вход на западната стена се влиза в наоса. Интериорът на наоса е от три кораба. Конаците са построени в XIX век, като по-късно са обновени. В компрекса има още фурна, трапезария, стаи за престой, чешма и стопански сгради.[2][1]

Живопис[редактиране | редактиране на кода]

Живописта в църквата според надписа е от построяването ѝ. Първоначално е изписана цялата повърхност, но по-късно фреските пострадват силно с опадането на мазилката, особено на северния зид. През XIX век, когато са построени и манастирските конаци, неизвестен зограф изписва повредените повърхности.[2]

В централния кораб на южната стена в първата зона е изписан портретът на патрона на храма Свети Никола в цял ръст, фронтално, в архиерейска одежда с много кръстове и с дигната дясна ръка за благословия. До изображението на Свети Никола е портретът на Свети Атанасий също в архиерейска дреха с черни кръстове. Северно от входа на църквата са портретите на цар Константин Велики и царица Елена с Честния кръст между тях. Цар Константин е с корона на главата и има къси коси и брада. Дясната му ръка е на гърдите, а с лявата държи кръста. Двамата са облечени в червени царски одежди, обсипани с бисери. Стенописите на северната стена са унищожени и тя е варосана.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Св. Никола, с. Моклиште. // Културно и национално наследство на Кавадарци. Посетен на 24 май 2016.
  2. а б в Ваташка парохија - цркви и манастири. // Повардарска епархија, 28 ноември 2007 г. Посетен на 14 февруари 2014 г.
  3. Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1334.
     Портал „Македония“         Портал „Македония