Направо към съдържанието

Бяла мура

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Молика)
Бяла мура
Природозащитен статут
NT
Почти застрашен[1]
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophytes)
отдел:Иглолистни (Pinophyta)
клас:Иглолистни (Pinopsida)
разред:Бороцветни (Pinales)
семейство:Борови (Pinaceae)
род:Бор (Pinus)
секция:P. sect. Strobus
вид:Бяла мура (P. peuce)
Научно наименование
Griseb., 1846
Разпространение
Бяла мура в Общомедия
[ редактиране ]

Бялата мура, още молика или морика (на латински: Pinus peuce), е вид в рода Бор (на латински: Pinus).

Зряла шишарка

В България бялата мура достига височина 35 m и диаметър около 50 – 60 cm. Короната е тяснопирамидална, с къси, слабо възходящи клони, разположени в прешлени. До около 40 – 50 години кората на бялата мура е гладка, тъмнозелена или зеленикавовиолетова, а след това се напуква плочковидно.

Има тънки, нежни, сивозелени игловидни листа, събрани по 5 в снопче (наречено брахибласт). Мъжките репродуктивни органи са жълтеникави макро спорофити и се появяват в основата на нарастващите клонки. Младите шишарки са зелени или зеленовиолетови, а зрелите – жълтокафяви, цилиндрични по форма. Узряват през октомври на втората година. Семената са с ниска кълняемост и покълват бавно. Бялата мура има ядрова дървесина, с плътност 430 kg/m³.

Открита е от Аугуст Гризебах през 1839 година в Пелистер. По-късно този вид е намерен и от Виктор Янка в Пирин, в Рила и на други места.

Ендемит на Балканския полуостров. В България се среща в горите на Рила, Пирин, Западни Родопи, Средна Стара планина, Славянка и Витоша, при надморска височина от 1400 до 2100 m.

Бялата мура е често срещана в паркове и големи градини и не се разпространява бързо на големи площи. Това растение може да издържи на -45 °C, както и при излагане на силен вятър.

Природозащитен статут

[редактиране | редактиране на кода]
  1. Pinus peuce (Griseb., 1846). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
  2. Conifer Specialist Group 1998. Pinus peuce // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 15 февруари 2010. (на английски)