Молци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Молци
Emperor Gum Moth.jpg
Класификация
царство: Животни
тип: Членестоноги
клас: Насекоми
разред: Пеперуди
Научно наименование
Уикивидове Heterocera
Молци в Общомедия

Молците са група насекоми, принадлежащи към разред пеперуди и сходни с дневните пеперуди. Повечето насекоми от този разред са молци, като се счита се съществуват около 160 000 вида молци,[1] много от които все още не са описани. Повечето молци са нощни животни, но има и такива видове, които са активни през деня или по сумрак.

Разлика от дневните пеперудите[редактиране | редактиране на кода]

Докато дневните пеперуди образуват монофилна група, молците, съставящи останалата част от разреда на пеперудите, не образуват такава. Правени са множество опити са групиране на надсемействата на пеперудите в естествени групи, но повечето се провалят, тъй като една от двете групи се оказва немонофилна: Microlepidoptera и Macrolepidoptera, Heterocera и Rhopalocera, Jugatae и Frenatae, Monotrysia и Ditrysia.[2]

Макар правилата за различаване на молците от дневните пеперудите да не са точно определени, един добър принцип е, че дневните пеперудите имат тънки антенки и (с изключение на семейство Hedylidae) малки топчици на краищата на антенките си. Антенките на молците обикновено са пухкави и нямат топчици на краищата.

История[редактиране | редактиране на кода]

Молците еволюират много преди дневните пеперуди, като някои от намерените вкаменелости на молци е възможно да датират отпреди 190 милиона години. Всички пеперуди са еволюирали успоредно с покритосеменните растения, главно защото повечето съвременни видове се хранят от тях, както като ларви, така и като възрастни. Един от най-ранните видове, за когото се смята, че е прародител на молците, е Archaeolepis mane, чиито вкаменелости показват крила, подобни на тези на ручейниците.[3]

Значение[редактиране | редактиране на кода]

Значение за хората[редактиране | редактиране на кода]

Някои молци, особено техните гъсеници, могат да са големи селскостопански вредители в много части на света.[4] В умерените климатични пояси, Cydia pomonella може да причини мащабни щети по овошките. В тропичните и субтропичните климати, Plutella xylostella е може би най-сериозният вредител по кръстоцветните растения. В Субсахарска Африка, Eldana saccharina е голям вредите по захарната тръстика, царевицата и соргото.[5]

Няколко вида от семейство Tineidae също се считат за вредители, тъй като техните ларви ядат платовете на дрехите и чаршафите, направени от естествени тъкани като вълна или коприна.[6] Вероятността да ядат смесени материали, съдържащи изкуствени тъкани, е по-малка. Съществуват сведения, че могат да бъдат отблъснати от миризмата на хвойна, кедър, лавандула или някои масла, но като цяло се счита, че те не могат да възпрепятстват нашествието на молците. Нафталинът се смята за много по-ефективен, макар да съществуват някои въпроси относно въздействието му върху човешкото здраве.

Въпреки лошата им слава, че ядат дрехи, повечето възрастни екземпляри на молците съвсем не се хранят. Така например, Actias luna, Antheraea polyphemus, Attacus atlas, Callosamia promethea, Hyalophora cecropia и други не разполагат с усти. Много от тези, които все пак имат усти, се хранят с нектар.[6]

Някои молци се отглеждат нарочно, поради тяхната икономическа стойност. Може би най-известният пример за това е копринената буба – ларвата на молеца Bombyx mori. В нейната какавида се натрупва коприна. Все пак, не всичката коприна се добива от Bombyx mori. Няколко вида от семейство Saturniidae също произвеждат коприна.

Ларвите на много видове молци се използват за храна, особено в Африка, където са важен източник на енергия. Само в ДР Конго се събират над 30 вида молци за храна. Не всички от тях се продават на местния пазар – някои се изнасят за други страни.[7]

Хищници и паразити[редактиране | редактиране на кода]

Нощните насекомоядни често се хранят с молци. Такива са например прилепите и някои видове бухали. Молци се консумират и от гущери, котки, кучета, гризачи и дори мечки. Ларвите на молците са податливи към паразитите на семейството оси Ichneumonidae.

Намерени са доказателства, че ултразвукът, излъчван от прилепите, кара летящите молци да предприемат уклончиви маневри, тъй като прилепите се хранят с молци. Ултразвуковите честоти задействат рефлексно действие при нощните пеперуди, което ги кара да се понижат с няколко сантиметра в полет.[8] Членовете на подсемейство Arctiinae издават цъкащ звук, който може да осуети ехолокацията на прилепите.[9][10]

Гъбата Ophiocordyceps sinensis инфектира ларвите на много различни видове молци.[11]

Екологично значение[редактиране | редактиране на кода]

Според някои изследвания, определени видове молци, като например тези от семействата Erebidae и Sphingidae, вероятно са ключови опрашители за някои покритосеменни растения в Хималаите.[12][13]

Привличане към светлина[редактиране | редактиране на кода]

Молците често се появяват кръжейки около изкуствено осветление, макар причината за това поведение (положителен фототаксис) все още да не е напълно изяснена. Една хипотеза включва небесната или напречната ориентация. Поддържайки постоянна ъглова връзка с ярка небесна светлина, каквато е Луната, те могат да летят по права линия. Небесните обекти са толкова отдалечени, че дори и след изминаване на големи разстояния, промяната в ъгъла между молец и източник на светлина е незначителна. Освен това, Луната винаги ще бъде в горната част на зрителното поле или на хоризонта. Когато молец срещне много по-близка изкуствена светлина и я използва за навигация, ъгълът се променя забележимо само след малко разстояние, а и често се намира под хоризонта. Молецът инстинктивно се опитва да коригира посоката си, като се насочва към светлината, което кара въздушните молци да се спускат надолу и в резултат се получава спираловидна пътека на полет, която се приближава все по-близо до източника на светлина.[14]

Проучвания са установили, че светлинното замърсяване, причинено от нарастващата употреба на изкуствени светлини, е довело или до сериозен спад на популацията на молци в някои части на света,[15][16][17] или сериозно е нарушило среднощното опрашване.[18][19]

Семейства[редактиране | редактиране на кода]

В группата на молците се включват следните семейства:

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Moths. // Smithsonian Institution. Посетен на 12 януари 2012.
  2. Scoble, MJ 1995. The Lepidoptera: Form, function and diversity. Oxford, UK: Oxford University Press; p. 404
  3. Chihuahuan Desert Nature Center. Evolution of Moths and Butterflies
  4. The First Decade of Genetically Engineered Crops in the United States. USDA.
  5. Conlong, D.E.. A review and perspectives for the biological control of the African sugarcane stalkborer Eldana saccharina Walker (Lepidoptera: Pyralidae). // Agriculture, Ecosystems & Environment 48 (1). февруари 1994. DOI:10.1016/0167-8809(94)90070-1. с. 9 – 17.
  6. а б Scott, Thomas (1995). Concise Encyclopedia Biology. Walter de Gruyter. ISBN 3-11-010661-2.
  7. Some Edible Species. // Архивиран от оригинала на 7 ноември 2014.
  8. Jones, G. Moth hearing in response to bat echolocation calls manipulated independently in time and frequency. // Proceedings of the Royal Society B: Biological Sciences 267 (1453). 2000. DOI:10.1098/rspb.2000.1188. с. 1627 – 32.
  9. Kaplan, Matt (July 17, 2009) Moths Jam Bat Sonar, Throw the Predators Off Course. National Geographic News
  10. Some Moths Escape Bats By Jamming Sonar (video). npr.org. July 17, 2009.
  11. Baral, B. Entomopathogenicity and biological attributes of Himalayan treasured fungus Ophiocordyceps sinensis (Yarsagumba). // Journal of Fungi (Basel) 3 (1). февруари 2017. DOI:10.3390/jof3010004. с. 4.
  12. National Mission on Himalayan Studies. // Посетен на 4 ноември 2018.
  13. Singh, Shiv Sahay. Moths are key to pollination in Himalayan ecosystem. // The Hindu. 28 октомври 2018.
  14. Why Are Moths Attracted to Flame?. // npr.org. 18 август 2007.
  15. The pollinator night shift: Moths and light pollution. // Bee Coalition.
  16. van Langevelde, Frank и др. Declines in moth populations stress the need for conserving dark nights. // Global Change Biology 24 (3). 4 януари 2018. DOI:10.1111/gcb.14008. с. 925 – 932.
  17. The State Of Britain's Moths. // Посетен на 4 ноември 2018.
  18. Macgregor, Callum J. и др. The dark side of street lighting: impacts on moths and evidence for the disruption of nocturnal pollen transport. // Global Change Biology 23 (2). 12 юли 2016. DOI:10.1111/gcb.13371. с. 697 – 707.
  19. Knop, Eva и др. Artificial light at night as a new threat to pollination. // Nature 548 (7666). 2 август 2017. DOI:10.1038/nature23288. с. 206 – 209.