Монограма (езикознание)
Монограма е понятие, свързано със съотношението между графема и буква в звуковите писмености, каквато например е българската азбука. Да се определи дадена графема като монограма означава, че тази е съставена от една буква.
Примери[редактиране | редактиране на кода]
Повечето графеми от българската писменост са монограми, например б, г, а, ж, с.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Москов, М., Бояджиев, Ж. (1977), Увод в езикознанието. София: Наука и изкуство