Морален риск

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Моралният риск (на английски: moral hazard), според икономистът Пол Кругман, е „която и да е било ситуация, при която един човек взима решение за това колко риск да поеме, докато някой друг поема разходите, ако нещата тръгнат в неприятна посока“. Моралният риск е специфичен случай на информационна асиметрия. [1]

Терминът се използва в няколко сфери – право и икономика, финанси, застраховане, в мениджмънта и специфично софтуерното разработване (където има по-различното значение на „протекция“ над мениджмънта).

В застраховането има значение на по-рисково поведение на застрахованата страна, при съзнанието, че този риск ще бъде поет от някой друг. [2]

Според Демб и Боуден [3] терминът присъства в английски от 17 век и е широко използван от английските застрахователи през късния 19 век. Ранните употреби отнасяли към неморално поведение (негативни конотации) на застрахованата страна, но Демб и Боуден смятат, че вероятно през 18 век математиците, изучаващи моралния риск, под морален са имали предвид „субективен“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) Krugman, Paul. The Return of Depression Economics and the Crisis of 2008. W.W. Norton Company Limited, 2009. ISBN 978-0-393-07101-6.
  2. Морален риск, Английско-български учебен речник по икономика, Доналд Ръдърфорд
  3. ((en)) Dembe, Allard E. and Boden, Leslie I. (2000). „Moral Hazard: A Question of Morality? Архив на оригинала от 2016-05-13 в Wayback Machine.“ New Solutions 2000 10(3). 257 – 279