Муртер
| Муртер Murter | |
 Местоположение | |
| Местоположение | Адриатическо море |
|---|---|
| Страна |  Хърватия |
| Площ | 18,6 km² |
| Население | 4895 души (2011) 263 души/km² |
| Най-висока точка | 125 m н.в. |
  Местоположение в Хърватия | |
| Муртер в Общомедия | |
Муртер (на хърватски: Murter; на италиански: Mortero; на латински: Colentum) е хърватски остров в Адриатическо море в централната част на далматинското крайбрежие.
Общи сведения
[редактиране | редактиране на кода]Муртер има площ от 18,6 км²[1]. Най-високата му точка е връх Радуч (125 м), разположен на запад от едноименното градче Муртер. От далматинското крайбрежие островът е отделен с тесен канал с ширина около 20 метра. С континента е свързан с мост построен на 8 км от курортното градче Водице.
На запад от Муртер е разположен архипелагът Корнатски острови, голяма част от който е обявен за национален парк под името Корнати. От него Муртер е отделен със залив, познат под името Муртерско море.
История
[редактиране | редактиране на кода]Муртер подобно на останалите адриатически острови е обитаван от древността. Клавдий Птолемей споменава острова с името Скардона, а по-късно той е познат като Мортари[2][3]. Близо до градчето Бетина на острова са открити следи от селище от времето на илирите, а по-късно и на римляните, наречено Колентум[4][5]. През 1293 г. островът е познат под името „Вила Магна“ със значение на голямо село. Днешните малки градчета Бетина и Тисно по всяка вероятност са построени в началото на XV в., когато на острова се стичат бежанци от континента, търсещи спасение от османците[6]. От XV в. островът е собственост на Венеция[7].
След Първата световна война Муртер влиза в състава на Кралството на сърби, хървати и словенци, а след Втората световна война става част от Югославия. От 1991 г. след разпада на Югославия принадлежи на независима Хърватия.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Муртер попада в очертанията на Шибенишко-книнска жупания. Едноименният град Муртер се намира в северозападната част на острова. Останалите градчета са Бетина, Йезера и Тисно. При преброяването от 2011 г. е установено, че населението на острова наброява 4895 жители[8].
Населението се занимава основно с отглеждане лозя и маслинови дръвчета, с производство на зехтин и вино, с риболов и туризъм като е особено популярен сред любителите на яхтите и водолазния спорт.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Duplančić Leder, Tea; Ujević, Tin; Čala, Mendi (June 2004)
- ↑ Dario Alberi, Dalmazia. Storia, arte, cultura, 2008, Trebaseleghe (PD), Lint Editoriale, pp. 759 – 761
- ↑ Alberto Rizzi, Guida della Dalmazia, vol. I, 2010, Trieste, ed. Italo Svevo, pp. 586 – 587
- ↑ Dictionary of Greek and Roman Geography (1854) William Smith, LLD, Ed.
- ↑ Murter, Isola di Murter, 2014 // Архивиран от оригинала на 19 октомври 2017. Посетен на 15 май 2018.
- ↑ Natale Vadori, Italia Illyrica sive glossarium italicorum exonymorum Illyriae, Moesiae Traciaeque ovvero glossario degli esonimi italiani di Illiria, Mesia e Tracia, 2012, San Vito al Tagliamento (PN), Ellerani, p. 498, ISBN 978-88-85339-29-3.
- ↑ Dario Alberi, Dalmazia. Storia, arte, cultura, 2008, Trebaseleghe (PD), Lint Editoriale, pp. 759 – 761
- ↑ Statistički ljetopis Republike Hrvatske 2015/Statistical Yearbook of the Republic of Croatia 2015 [Annuario statistico della Repubblica di Croazia 2015 (pdf), p.47 архивно копие // Архивиран от оригинала на 20 февруари 2020. Посетен на 15 май 2018.