Мустакато шаварче

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
мустакато шаварче
Acrocephalus melanopogon ad03 CB.jpg
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
разред: Passeriformes Врабчоподобни
семейство: Sylviidae Коприварчета
род: Acrocephalus Шаварчета
вид: Acrocephalus
melanopogon
Мустакато
шаварче
Научно наименование
Уикивидове Acrocephalus melanopogon
(Temminck, 1823)
мустакато шаварче в Общомедия

Мустакатото шаварче (Acrocephalus melanopogon) е птица от семейство Коприварчета (Sylviidae). В България има единични гнездови находища по черноморското крайбрежие и поречието на река Дунав.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Дължина на тялото: 12-13 см. Размах на крилата: 17-21 см.

Оперението е подобно на това на крайбрежното шаварче (Acrocephalus schoenobaenus). Отличава се от него по по-светлата и по-широката задна част на "веждите", тесния черен "мустак" и по-късата крилна проекция. Възрастните (през всички сезони) и младите отгоре са охристокафяви с по-тъмни надлъжни ивици; главата отгоре е почти черна, а ясно очертани бели вежди и тъмносиво петно на бузите. Застава неподвижно с изправено тяло и повдигнати глава и опашка

Храна и местообитания[редактиране | редактиране на кода]

Храни се с насекоми и паяци. Обитава влажни зони с пастителност по периферията.

Гнездене[редактиране | редактиране на кода]

Гнезди сред блатна растителност. Снася 5 – 6 яйца, има едно поколение годишно през периода април-юли.

Миграция и зимуване[редактиране | редактиране на кода]

Зимува в Южна Европа и Средиземноморието. Пролетната миграция е през март, а есенната – през септември.

Заплахи[редактиране | редактиране на кода]

Пресушаване на влажните зони, унищожаване на крайбрежната растителност при селскостопански дейност и застрояване на бреговете.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) BirdLife International. 'Acrocephalus melanopogon'. // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2013.2. International Union for Conservation of Nature, 2012. Посетен на 26 November 2013.

http://bspb.org/bg/