Мънки Ди Луфи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Мънки Ди Луфи[1] (на японски: モンキー・D・ルフィ,, по Система на Хепбърн: Monkī Dī Rufi) е измислен комиксов персонаж, създаден от японския автор Ейичиро Ода, за неговата манга поредица „One Piece“, и адаптираното по нея аниме, където е главно действащо лице.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Луфи и млад пират на около 17-годишна възраст, който мечтае да стане „Крал на пиратите“, като намери заровеното от Златния Роджър съкровище One Piece. Като дете той без да иска изяжда един от дяволските плодове „Гому Гому но ми" който му дава необикновената способност да разтяга тялото си като гума, но го обрича никога да не може да плува.

Момчето отраства в малко пристанищно селце, където един ден акостира пиратски кораб. Екипажът от морски главорези е воден от капитан Червенокосия Шанкс. Луфи бързо се сприятелява с тях в местната кръчма и изявява желание да стане пират. Шанкс обаче отказва да вземе невръстното момче на борда на опасния кораб. В яда си, без да иска, Луфи изяжда непознат плод, сложен в дървено сандъче. По-нататък се оказва, че това е един от дяволските плодове на име „Гому-Гому но Ми“. Придобил свръхестествени сили, момчето се изправя срещу местни планински бандити, дръзнали да обидят Шанкс. Пиратският капитан спасява Луфи от опастноста на морско чудовище, като губи едната си ръка. Преди екипажа да отпътува на поредното си морско пътешествие, Шанкс дава своята сламена шапка на детето, с обещанието някой ден, когато стане велик пират, да му я върне. Луфи е твърдо решен не само да стане велик пират, но и да намери съкровището „One Piece“ и да стане „Крал на пиратите“.

По нататък, вече пораснал, младия пират решава да събере свой екипаж за да осъществи целите си. Той става известен като „Сламената шапка“. Повечето хора не вярват в неговите цели, но щом видят необикновените му способности се замислят.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. One Piece Романтична зора, Брой 1, стр. 9, София, 2012, Артлайн Студиос. Превод: Майре Буюклиева