НСУ

от Уикипедия, свободната енциклопедия
NSU Motorenwerke
Фабриката в Некарзулм, 1900 г.
ТипAktiengesellschaft
Индустрияавтомобилна промишленост
ПриемникAudi
Основаване1873 г.
ОснователКрисиан Шмит
Закриване11 август 1969 г.
СедалищеНекарзулм, Германия
Холдингова компанияVolkswagen Group
NSU Motorenwerke в Общомедия

NSU Motorenwerke (или само NSU) е германска компания, основана през 1873 г., произвеждала автомобили и мотоциклети. През 1969 г. е купена от концерна Volkswagen Group. Била е най-големият производител на мотоциклети. По-късно е обединена от собственика с компанията Auto Union, която след известно време става част от Audi AG. Името NSU, което се използва като търговска марка от 1892 г., е съкращение от името на града Некарзулм, което от своя страна произлиза от двете реки Некар и Зулм, които се сливат тук.

История[редактиране | редактиране на кода]

Компанията започва своето съществуване през 1873 г. с производството на плетачни машини,[1] започнато от Кристиан Шмит, технически проницателен предприемач, в град Ридлинген на Дунав. През 1884 г. производството е преместено в Некарзулм.[2] Скоро започва производството на велосипеди и от 1892 г. те стават единственият продукт на компанията, която по това време получава името си – NSU.

NSU 6/18 PS Doppelphaeton, 1913 г.

В самото начало на XX век, през 1901 г., компанията произвежда първия мотоциклет, а през 1905 г. – първата кола NSU, сглобена във филиал в град Хайлброн.[3] По време на Първата световна война компанията произвежда мотоциклети и камиони за Германската армия. През 1932 г. производството на автомобили е продадено на италианската компания FIAT.

По време на Втората световна война NSU разработва и пуска на пазара оригиналния мотоциклет за всички терени Kettenkrad, предназначен за военно използване.[4]

След войната компанията продължава да произвежда предвоенни модели мотоциклети – такива модели като Quick, OSL и Konsul, както и цивилната версия на Kettenkrad HK101.

Първата следвоенна разработка е NSU Fox (1949), с избор между двутактови или четиритактови двигатели. През 1953 г. се появява известният мотоциклет NSU Max с 250-кубиков двигател с оригинален дизайн.

През 1955 г. компанията вече е станала най-големият производител на мотоциклети в света, а нейните мотоциклети поставят четири световни рекорда за скорост – през 1951, 1953, 1954 и 1955 г. През август 1956 г. мотоциклет NSU, управляван от Вилхелм Херц, за първи път постига над 320 km/h на пресъхналото солено езеро Боневил в Юта, САЩ.

NSU Prinz I, 1958 – 1962

В допълнение към производството на мотоциклети, през 1957 г. компанията произвежда първия си автомобил след продажбата на клона в Хайлброн на FIAT. Това е микроавтомобил със задно разположен двигател NSU Prinz с двигател 600 cm³, 20 hp, базиран на мотоциклета NSU Max. Малките евтини автомобили са много търсени в цяла Европа през онези години и Prinz не е изключение. През следващите години производството на автомобили започва постепенно да заменя мотоциклетите, докато накрая производството на мотоциклети не спира през 1968 г. Последният произведен мотоциклет на NSU е Quick 50.[5][6]

През 1964 г. NSU пуска на пазара първата в света кола с роторен Ванкелов двигател – NSU Spider. Производството на модели с традиционни двигатели продължава, включително новия Prinz 1000 и неговите модификации като TT, TT/S.

През 1965 г. компанията пуска първия си „семеен“ клас автомобил Typ 110 (по-късно означен като 1200SC) с по-просторен интериор. Това е последният модел на марката NSU с бутален двигател – четиритактов, четирицилиндров, с въздушно охлаждане.

През 1967 г. е пуснат уникалния модел NSU Ro 80 с двуроторен двигател на Ванкел с мощност 115 hp. Това е голям успех по отношение на технологиите и Ro 80 печели множество награди, включително титлата „Автомобил на 1968 г. в Европа“. Колата обаче се продава зле. В допълнение, ресурсът на ротационните двигатели се оказа много малък – повечето от тях се износват до 50 хил. километра, което значително навредява на репутацията както на модела, така и на марката като цяло.

Оставайки като цяло сравнително малка компания, NSU влага много средства за разработването на ротационни двигатели. Търговският провал означава колапс за компанията.

През 1969 г. компанията е купена от Volkswagen Group и се слива с бившия DKW, също собственост на Volkswagen. Заедно те са наречени Audi NSU Auto-Union A.G. Съвместното им производство е под марката Audi, но паралелно продължава производството на техните собствени модели NSU – Prinz IV, 1000 и 1200 със задно разположен двигател се произвеждат до 1973 г., а Ro 80 – до 1977 г. След 1977 г. NSU марката никога не е използвана.

Заводът в Некарзулм произвежда моделите Audi 100 и Audi 200, сглобява Porsche 924 и Porsche 944, разработени съвместно от VW и Porsche. Днес произвежда модели на Audi от най-високата ценова категория – Audi A6, Audi A8, Audi R8.

Именно в Некарзулм подразделението Aluminium- und Leichtbauzentrum разработва и произвежда алуминиева каросерия за автомобили Audi. Там се намира и музеят „Deutsches Zweirad- und NSU-Museum“, където са изложени модели и на NSU.

В момента акциите на компанията Audi се котират на Франкфуртската фондова борса под код NSU.[7]

Следвоенни автомобили на NSU[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Die NSU-Firmengeschichte – zweirad-museum.de // Архивиран от оригинала на 2017-08-05. Посетен на 2016-02-06.
  2. Die NSU-Firmengeschichte // Архивиран от оригинала на 2017-08-05. Посетен на 2016-02-06.
  3. Ric Anderson. 1956 NSU Supermax // Motorcycle Classics (Premier Issue), 21 August 2009. Посетен на 24 August 2009.
  4. Lepage, Jean-Denis G. G. Cars and Motorcycles // German Military Vehicles of World War II: An Illustrated Guide to Cars, Trucks, Half-Tracks, Motorcycles, Amphibious Vehicles and Others. Jefferson, NC USA, McFarland, 2007. ISBN 978-0-7864-2898-4. с. 76 – 78. Посетен на 23 May 2014.
  5. NSU Quickly Spares Gallery // Nsuquicklyspares.co.uk. Архивиран от оригинала на 2010-05-02. Посетен на 2023-06-10.
  6. Fredy's NSU Page:Quick 50 // Nsu-cars.ch. Архивиран от оригинала на 7 July 2011. Посетен на 2 October 2010.
  7. Audi AG на www.boerse-frankfurt.de // Архивиран от оригинала на 2013-03-28. Посетен на 2013-10-10.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]