Фиат Груп

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от FIAT)
Направо към: навигация, търсене
Фиат Груп
FIAT S.p.A.
Основана 11 юли 1899 година
Седалище Торино, Италия
Служители 200 701
Продукти автомобили, камиони, военно оборудване, финанси
Годишни приходи 1,721 млрд USD (2005)59,4 млрд USD (2008)
Притежава Ferrari S.p.A., Maserati S.p.A. Fiat Group притежава: Abarth & C. S.p.A., Alfa Romeo Automobiles S.p.A., Fiat Automobiles S.p.A., Fiat Light Commercial Vehicles S.p.A.,Lancia Automobiles S.p.A.
Уебсайт FiatGroup.com

допълнение
  • Данните са от en:wiki

Фиат С.п.А. (на италиански: FIAT S.p.A.) е най-големият италиански производител на автомобили, двигатели, финансова и индустриална група, базирана в Торино, Северна Италия. Поделение е на FCA Italy S.p.A., която пък е част от Fiat Chrysler Automobiles. Фиат е създадена през януари 2007 г., когато Фиат реорганизира автомобилния си бизнес и сменя името си на Фиат Груп[1].

Компанията е основана през 1899 г. от група инвеститори, сред които и Джовани Анели. Името на компанията Фиат е съкращение от Fabbrica Italiana di Automobili Torino (Италианска фабрика за автомобили в Торино).

Автомобили с марката Фиат са произвеждани и се произвеждат по целия свят – в Италия, Полша, Бразилия (бестселър [2]) и Аржентина. Джойнт-венчърни фабрики има във Франция, Турция, Египет (с държавната автомобилна компания Насър), Южна Африка, Индия и Китай.

История[редактиране | редактиране на кода]

Джовани Анели основава Фиат през 1899.

През 1903, Фиат произвежда първия си камион.8 През 1908, за пръв път Фиат е изнесен за САЩ.9 През същата година е произведен първият самолетен двигател на Fiat. През 1910, ФИат става най-големия производител на автомобили в Италия – позиция останала досега. През същата година, заводът, лицензиран за производството на Фиат в Пукипси, Ню йорк, прави първата си кола. Това е преди представянето на конвейрната линия на Форд през 1913. Притежаването на Фиат по това време е било въпрос на престиж. Fiat се продава в САЩ на цена между $3,600 и $8,600, сравнено с US$825 за Форд Модел Т през 1908.11

През 1969 ФИАТ купува италианската автомобилна марка Ланчиа.Освен нея през този период от време компанията купува и Инокенти (друг италиански амтомобилен производител) През 1986, Фиат купува Алфа Ромео от италианското правителство. Една година по-късно, Фиат придобива Мазерати. През 1995 Алфа Ромео излиза от пазара в САЩ. Мазерати се представя отново на американския пазар от Фиат през 2002.2009 е една от най-важжните години за компанията. Световната икономическа криза довежда до фалит или до опасност от фалит няколко автомобилни призводители.ФИАТ преговаря за закупуването на немския производител Опел, но до споразумение с Дженерал моторс и Германското правителство. През 2009 ФИАТ купува Крайслер груп поради обявения фалит на концерна от американския президент – Барак Обама. През 2011 г. ФИАТ се завръща на американския пазар с подобрена версия на ФИАТ 500.

През средата на януари 2014 Фиат груп аутомобилес приключва сделката с американския профсъюз ВЕБА, който държи 41 процента от акциите най Крайслер груп и става 100% собственик на компанията. През същия месец компанията е преименувана на ФИАТ Крайслер аутомобайлс.

Дейности[редактиране | редактиране на кода]

Дейността на групата първоначално е насочена към промишленото производство на автомобили, промишлени и селскостопански превозни средства. С времето дейността се разширява към много други сфери и сега групата развива дейност в много сектори на промишлеността и финансовите услуги. Това е най-големият италиански концерн, като същевременно развива значителни операции из целия свят, работи в 61 държави с 1 063 компании, които имат над 223 000 служители, 111 000 от които са извън Италия.

Автомобили[редактиране | редактиране на кода]

Fiat 500 (2007) в Торино
Фиат Гранде Пунто
Фиат Брава

Списък на моделите FIAT от 1899 година

Фиат Груп е най-големият производител на автомобили в Италия, с модели, включващи Фиат Панда, Фиат Пунтоо, Фиат Стило, Фиат 500, Фиат Фриимънт, Фиат Добло и Фиат 500Л. Автомобилни компании, управлявани от Fiat Group Automobiles S.p.A, са Ферари и Мазерати. Днес автомобилната група управлява добре известни автомобило-производители, като Ланча, Алфа Ромео, Абарт, Fiat Automobiles S.p.A, Ивеко, и Мазерати Ферари е собственост на Fiat Group, но се управлява автономно.

Наградата Кола на годината в Европа, европейското най-високо отличие в автомобилния бранш за изминалите 40 години, е печелена 12 пъти от Fiat Group, повече от всеки друг производител на автомобили. Последно Фиат Нуова 500 спечели наградата Кола на годината в Европа 2008[3]

Списък на моделите на Фиат Груп, спечелили наградата Кола на годината в Европа:

Селскостопанско и строително оборудване[редактиране | редактиране на кода]

Фиат Груп притежава CNH Global (която включва Case Construction, Case IH, Flexi-Coil, Kobelco, New Holland, New Holland Construction и Steyr); и Fiat-Hitachi Construction. CNH е вторият по големина производител на селскостопанско оборудване в света след Deere & Company. Също така е третият по големина производител в света на строително оборудване след Caterpillar Inc. и Komatsu.

Товарни автомобили[редактиране | редактиране на кода]

Товарни автомобили (Iveco и Seddon Atkinson), автобуси (Iveco и Irisbus) и противо-пожарни коли (Camiva, Iveco и Magirus). За информация за военните превозни средства, произвеждани от FIAT, виж Ariete.

Производството на Fiat's Light Commercial Vehicle включва: Fiat Ducato, Fiat Scudo и Fiat Doblò. Виж Fiat Professional за повече информация относно продуктите на Fiat's Light Commercial Vehicle.

Мотоциклети и авиационна техника[редактиране | редактиране на кода]

През 1959, Piaggio преминава под управлението на фамилия Анели. В резултат, през 1964 авиационата и мотоциклетната секции се разделят за да станат независими компании; авиационното отделение се преименува на IAM Rinaldo Piaggio. Днес самолетостроителната компания Piaggio Aero се управлява от фамилията на Пиеро Ферари, която все още притежава и 10% от автомобило-строителната компания Ferrari.

През 1999 Morgan Grenfell Private Equity придобива Piaggio

Части[редактиране | редактиране на кода]

Най-големият италиански производител на части Magneti Marelli е собственост на Fiat, и на свой ред притежава Carello, Automotive Lighting, Siem, Cofap, Jaeger, Solex, Veglia Borletti, Vitaloni, и Weber; други марки за части – Riv-Skf и Brazilian Cofap.

Металургично производство[редактиране | редактиране на кода]

FIAT притежава металургичната компания, Teksid.

Производствени системи[редактиране | редактиране на кода]

Производствените системи се произвждат основно от Комау (сега Comau Systems), която закупи American Pico, Renault Automation и Sciaky и произвежда промишлени системи за автоматизация. През 1970-те и 1980-те, компанията става пионер в използването на промишлени роботи за сглобяването на автомобили. Заводите на Fiat са сред най-автоматизираните и модерни в света.

Услуги[редактиране | редактиране на кода]

Важната застрахователна компания Toro Assicurazioni позволява на Fiat да управлява значителна част от този пазар (както и малките компании като Lloyd Italico и Augusta Assicurazioni) и да си взаимодейства с някои свързани банки. Toro Assicurazioni беше закупена от гигантската застрахователна компания Assicurazioni Generali и вече не е свързана с Fiat Group.

Преса и комуникации[редактиране | редактиране на кода]

Фиат Груп притежава важни издателски фирми, като La Stampa, Itedi и Italiana Edizioni.

Други дейности[редактиране | редактиране на кода]

Fiat Gesco, KeyG Consulting, Sadi Customs Services, Easy Drive, RM Risk Management и Servizio Titoli са малко компании, работещи в сектора на обществените услуги, предоставящи услуги в икономическия и финансов сектори.

Групата е представена в много страни, не само на Запад. Тя е една от първите компании, които са построили заводи в контролираните от СССР страни, с добре известни примери във Владивосток, Киев и Толиати. Руското правителство по-късно продължава джойнтвенчъра под името АвтоВАЗ (познат като Лада). Fiat има също така поделения в Полша в Тихи, където са произвеждани 126, Cinquecento и сега Seicento) . Fiat има фабрики в Аржентина, Бразилия и Италия. Под лиценз или джойнтвенчър автомобили се произвеждат и в Китай, Египет, Франция, Индия, Южна Африка, Турция и Виетнам.6 В тези фабрики из целия свят се произвеждат и местни модели на FIAT, като например Palio. От 2005, компанията държи първото място в Бразилския автомобилен пазар с пазарен дял от почти 25%.

Чужди предприятия[редактиране | редактиране на кода]

Фиат е ключов играч в развитието на автомобилната индустрия в редица страни през 1950-те, в частност в Източна Европа, Испания, и Турция.

Застава (Сърбия, Югославия)[редактиране | редактиране на кода]

Първото предприятие отваря през 1955, когато е постигнато споразумение с югославския автомобилостроител Zastava да сглобява Fiat за Източна Европа. Първата кола произведена от Zastava е версия на Fiat 1300 и Fiat 1400. През 1970, Zastava сглобява версия на новите (тогава) Fiat 124 и Fiat 125, въпреки, че тези коли никога на практика не са произвеждани в Югославия – произвеждани са в Полша. Zastava 750, пусната през 1962, е версия на Zastava на икономичната мини-кола Fiat 600.

Най-масовата Zastava, Zastava 101, югославската версия на Fiat 128,никога не се е продавала в Италия.

Полски фиат/FSO (Полша)[редактиране | редактиране на кода]

Автомобилите Фиат са познати в Полша от 1920. През 1932, Полски инженерни заводи започва производство на Фиат 508, произвеждани до 1939 също и като военни машини. През 1965, полското комунистическо правителство подписва сделка с Фиат за производството на подбрани Фиатмодели в Полша. Производството на новият автомобил Пплски Фиат 125p – започва през 1967. Визуално той е идентичен с италианския Фиат 125, но използва по-стара технология на Фиат, датираща от 1960-те. След 1979, Fiat се изтегля от управлението на FSO и оттогава колите са с марка FSO. Година по-рано, логото FSO се появява на нов 4-врат хечбек FSO Polonez, използващ скоростната кутия от Fiat 125.

Лада (СССР/Русия)[редактиране | редактиране на кода]

През 1966, Фиат построява нов автомобилен завод на брега на река Волга. Нов град, наречен Толиати (на името на известен италиански комунист) се развива около завода, който започва да произвежда „народната кола“, наречена Жигули. Тя е базирана на новия Fiat 124 Следващите модели носят марката „LADA“.

Турция[редактиране | редактиране на кода]

В Турция, Фиат 124 се произвежда под лиценз от Тофаш като Тофаш Мурад. Той е заменен по-късно от версия на Фиат 131, позната като Тофаш Шахин.

Испания[редактиране | редактиране на кода]

В Испания, Сеат (Sociedad Española de Automóviles de Turismo) е построен с помощта на Фиат и произвежда модели на Фиат под собствената марка до 1981, когато Fiat оттегля подкрепата си.

Южна Африка[редактиране | редактиране на кода]

В Южна Африка, Фиат Уно се сглобява по лиценз от Нисан, като обаче колата носи името Уно, без марката ФИат.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Hussain, Aijaz. Fiat SpA reorganizes auto business, changes name to Fiat Group Automobiles. // AP Worldstream, 23 January 2007. Посетен на 22 September 2009.
  2. Fiat n.1 in Brasile (a maggio) autoblog.it and Ventas Mayo 2007: Brasil es.autoblog.com. Retrieved on 2007-11-23
  3. Fiat Cinquecento named Car of the Year – magazine. // guardian.co.uk. Посетен на 2007-11-15.
  1. Fiat Group, 2001 Annual Report, p.42
  2. „Company Profile: Fiat S.p.A.“, Datamonitor, May, 2005, p.18
  3. Ibid. p.18
  4. Ibid. pp.21 & 23.
  5. Mark Graham, „So Cool it Hurts“, CAR Magazine, October 2005, p.26
  6. Fiat Group, „Automobiles: Fiat Auto“ (accessed December 29 2005).
  7. John Tagliabue, „Will GE's Fresco Bring Good Things to Fiat?“ The New York Times September 12 1999.
  8. Fiat Group, „History“, (accessed December 29 2005)
  9. Lauren Arthur „Our North Road Neighbors: When ME was home to Fiat“, The Circle, p.4, December 10 1987.
  10. Fiat, „History.“
  11. "Ford, Henry", Sobel, Robert, World Book Online Reference Center, World Book, Inc.
  12. Fiat, „History.“
  13. "Fiat SpA", Encyclopædia Britannica, Encyclopædia Britannica Online. (accessed November 20 2005).
  14. Obituary, The New York Times, 25 January 2003, A p1+
  15. John R. Weinthal, „Industrial Review: AUTOMOBILES“, 1992 Year in Review, Encyclopaedia Britannica, Inc.
  16. Automotive News 1985 Market Data Book, Crain Communications, Inc.
  17. Luca Ciferri, „Fresco Brings Taste of New World to Fiat“, Automotive News Europe (August, 1998) vol.72, p.6
  18. „Saving Fiat“, The Economist, December 3 2005, p.64, vol.377
  19. „Company Profile“, pp.23 – 24
  20. „Estimated Europe“
  21. Fiat S.p.A., „HIGHLIGHTS OF RESULTS“, 2006 Q3 Quarterly Report, p.11
  22. "Fiat Auto Press article" (accessed May 1 2007).