Фиат Уно

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Фиат Уно
1986 Fiat Uno 70 SL 1.3.jpg
МаркаFlag of Italy.svgФиат
Произвеждан1983 – 1995
Сглобяван вFlag of Italy.svg Торино
Flag of South Africa.svg Претория
Flag of Brazil.svg Бетим
Flag of Turkey.svg Бурса
Югославия Крагуевац
Flag of Ecuador.svg Манта
Flag of Morocco.svg Казабланка
Flag of Argentina.svg Буенос Айрес
Flag of the Philippines.svg Пиняс
Предходен моделФиат 127
НаследникФиат Пунто
ДизайнерДжорджето Джуджаро
КласМалък (сегмент B)
Задвижване
Двигател0.9 – 1.5 l бензин
1.3 – 1.7 l дизел
Мощност28 – 86 kW
39 – 118 к.с.
Положение на двигателОтпред
ЗадвижванеПредно
Скоростна кутия4/5 степенна ръчна
безстепенна автоматична Selecta CVT
Други характеристики
КупеХечбек 3/5 врати
Ван 3-врати
Междуосие2360 mm
Дължина3689 mm
Ширина1558 – 1562 mm
Височина1405 – 1430 mm
Тегло710 – 945 kg
Фиат Уно в Общомедия

„Фиат Уно“ (Fiat Uno) е модел малки автомобили на италианската компания „FIAT“, произвеждан в Италия през 1983 – 1995 година, а в някои други страни до 2014 година. Моделът се определя като един от най-успешните за компанията FIAT.

Около 6,3 милиона броя са произведени в италианските заводи на FIAT от 1983 до 1995 г. и още 2,5 милиона броя в други държави. Общо 8,8 милиона произведени бройки го поставят на 3-то място в класацията за всички времена (за единичен дизайн) точно след Volkswagen Beetle (21,5 милиона бройки) и Ford Model T (15 милиона броя).

История[редактиране | редактиране на кода]

Fiat Uno е представен през януари 1983 г., като наследник на остарелия Fiat 127 и още през същата година печели приза за кола на годината. Ръководител на проекта е Джан Марио Росиньоло, а дизайнът е дело на Джорджето Джуджаро. През 1983 е първоначално е лансирана версията с три врати, а по-късно и моделът с пет врати.

През 80-те години Европа има нужда от малък, икономичен и надежден автомобил с ниски експлоатационни разходи - Uno напълно отговаря на тези условия. Колата става известна с почти революционните за това време нововъведения, като версията i.e., двигателите FIRE (Fully Integrated Robotized Engine) и др. Специално за модела е разработена чисто нова платформа.

Хечбекът дълъг 3.70 м. се произвежда във варианти с 3 и 5 врати, а първите модели са - 45 (903 куб.см, 45 к.с), 55 (1116 куб.см, 55 к.с) и 70 (1301 куб.см, 70 к.с). Колата е с предно предаване, напречно разположен 4 цилиндров двигател (OHC) и добър вътрешен и външен дизайн дело на Дж. Джуджаро. Отличава с малкия разход на гориво - около 5 л./100 км. и 6-7 л. при градски цикъл, независимо от модела (с 3 или 5 врати) и трансмисията (4-5 скорости). Моделите ES (energy saving) имат някои изменения в детайлите за по-ниско въздушното съпротивление, а също и различна трансмисия допълнително намаляващи разхода на гориво . Uno прави впечатление и с доброто окачване и лекота на управление, но първите модели са с не дотам добри сглобки на купето, което често корозира. Този проблем е решен при моделите след 1991 г., при които голяма част от купето вече е поцинковано. Мястото на водача е доста удобно, а вътрешното пространство е голямо за автомобил от този клас. Багажникът не е особено голям - 250 л., но задните седалки се свалят и багажния обем достига 1 куб.м.

През Май 1983 се появява дизеловият модел 45 D (1300 куб.см, 45 к.с), а през Октомври е представен модела - Uno-matic 70, който през 1987 г. става база на Selecta (1116 куб.см, 58 к.с).

През април 1985 г. е пуснат модела Uno turbo i.e. (1299/1301 куб.см, 105 к.с), който успешно се конкурира с Peugeot 205 GTI. През 1987 г. моделът е снабден с катализатор, а модификацията Antiskid е снабдена с ABS.

През лятото на 1985 г. е представен новия двигател FIRE (999 куб.см, 45 к.с), тежащ по-малко и използващ по-малко части от старите двигатели на Uno. Максимална скорост, която достига този двигател е 145 км/ч., той има нисък разход на гориво (4.5 л./100 км., 6.2 л./100 км. в градски цикъл) и обикновено изкарва повече от 200 000 км. без големи ремонти. Двигателя FIRE е признат за един от най-добрите до този момент в своя клас. По същото време мощността на двигателите 1116 куб.см. на модела 55, е повишена до 58 к.с., а самият модел е преименуван на 60.

През 1987 г. се появява Uno 70 Turbodiesel(1367 куб.см), а модела 60 D е снабден и с двигател 1697 куб.см (58 к.с). Следващият нов модел на Uno е 75 i.e. cat (1498 куб.см, 75 к.с), оборудван със система за електронно инжекционно впръскване на горивото Bosch L-Jetronic и катализатор.

В Бразилия Uno се произвежда с някой изменения в дизайна на купето, а някои от моделите имат независимо задно окачване CS и др. Там се произвежда също и модификацията Duna във варианти седан и комби.

Второто поколение Fiat Uno се появява през Септември 1989 г. Колата е с доста променен външен вид (нова решетка, задна врата, капак на двигателя, броня, предни фарове и др.), намален коефициент на съпротивление - 0.30 и много подобрения. Двигателите са - 903 куб.см., 999 куб.см. FIRE (снабден с инжекционна система и катализатор при някои модели), новия 1108 куб.см. FIRE (56 к.с) - също с инжекционна система и катализатор, 1372 куб.см. (71 к.с) на модела 70 i.e. и стария 1498 куб.см. Моделът Turbo също е с нов двигател - 1372 куб.см (112 к.с.), който през 1991 г. е снабден с катализатор.

Към досегашните дизелови двигатели през 1990 г. е добавен двигателя 1929 куб.см. (60 к.с) с EGR (Exhaust Gas Recirculation) устройство за намаляване на вредните емисии газове. През 1991 г. двигателя 1498 куб.см също е снабден с катализатор и дава начало на модела 1.5 i.e ,а през 1993 г. се появява още една версия с двигател FIRE - 1108 куб.см (50 к.с).

Fiat Uno има и много специални и лимитирани модели - Hobby, Rap, Rap Up, Turbo i.e. Formula, Turbo i.e Racing, Formula, Estivale, Cosy, Seaside, Targa, Brio..., стандартно оборудвани с кожен салон, климатик централно заключване и др.

Fiat Uno се произвежда в Италия до 1995 г., когато е заменен от Fiat Punto. След прекратяване на производството и продажбите в Западна Европа, Fiat Uno продължава да се произвежда и продава в много други региони. В Южна Африка Fiat Uno е сглобен по лиценз от Nissan, който го предлага на пазара като Uno до 2005 г. Производството във фабриката на Fiat в Полша продължава до 2002 г. Автомобилът се продава и в Бразилия, където версията седан се казва Duna или Prêmio, а комбито е наречено Duna Weekend или Innocenti Elba. Fiat Uno се произвежда в Бразилия, като Fiat Mille, който получава последния си фейслифт през моделната 2004 година. През 2005 г. бразилската гама добавя и Flex Fuel горивна система, която позволява на автомобила да използва етанол или бензин като гориво, както чисто, така и в смес от всякакви пропорции;

Появява се и версия за неасфалтираните пътища, наречена Mille Way, която включва по-устойчиво окачване, по-големи колела и странични защити. Fiat Uno също се сглобява под формата на CKD в Пакистан, а модернизираните в Бразилия Fiat Uno се експортират и в Южна Африка.

Дизайн[редактиране | редактиране на кода]

Подобно на мини модела „Фиат Панда“, разработван по същото време, автомобилът има ръбеста форма. Предните габарити са в удължена квадратна форма. Интересно са оформени и задните светлини и са вградени нови секции за аварийни и различни режими на работа.

Двигатели (първа и втора серия)[редактиране | редактиране на кода]

Petrol[редактиране | редактиране на кода]

Engine[1][2] Layout Displacement Valves Power Torque Production
0.9 39 I4 899 cc 8 OHV 39 PS (29 kW) at 5500 rpm 65 N⋅m (48 lb⋅ft) at 3000 rpm 1999–2002
1.0 45 I4 903 cc 8 OHV 45 PS (33 kW) at 5600 rpm 67 N⋅m (49 lb⋅ft) at 3000 rpm 1983–1993
1.1 55 I4 1116 cc 8 OHC 55 PS (40 kW) at 5600 rpm 86 N⋅m (63 lb⋅ft) at 2900 rpm 1983–1985
1.3 70 I4 1301 cc 8 OHC 68 PS (50 kW) at 5700 rpm 100 N⋅m (74 lb⋅ft) at 2900 rpm 1983–1985
1.1 60 I4 1116 cc 8 OHC 58 PS (43 kW) at 5700 rpm 87 N⋅m (64 lb⋅ft) at 3000 rpm 1985–1992
1.0 45 Fire I4 999 cc 8 OHC 45 PS (33 kW) at 5000 rpm 80 N⋅m (59 lb⋅ft) at 2750 rpm 1985–1992
1.1 60 Fire I4 1108 cc 8 OHC 57 PS (42 kW) at 5500 rpm 89 N⋅m (66 lb⋅ft) at 3000 rpm 1989–1993
1.3 Turbo i.e. I4 1299/1301 cc 8 OHC 105 PS (77 kW) at 5750 rpm 146 N⋅m (108 lb⋅ft) at 3200 rpm 1985–1990
1.3 70 I4 1301 cc 8 OHC 65 PS (48 kW) at 5600 rpm 100 N⋅m (74 lb⋅ft) at 3000 rpm 1985–1992
1.0 45 i.e. I4 999 cc 8 OHC 45 PS (33 kW) at 5250 rpm 74 N⋅m (55 lb⋅ft) at 3250 rpm 1992–1995
1.4 70 i.e. I4 1372 cc 8 OHC 72 PS (53 kW) at 6000 rpm 106 N⋅m (78 lb⋅ft) at 3000 rpm 1990–1993
1.5 75 i.e. CAT I4 1498 cc 8 OHC 75 PS (55 kW) at 5600 rpm 113 N⋅m (83 lb⋅ft) at 3000 rpm 1987–1993
1.1 50 i.e. cat I4 1108 cc 8 OHC 50 PS (37 kW) at 5250 rpm 84 N⋅m (62 lb⋅ft) at 3000 rpm 1991–1994
1.4 Turbo i.e. I4 1372 cc 8 OHC 118 PS (87 kW) at 6000 rpm 161 N⋅m (119 lb⋅ft) at 3500 rpm 1990–1998

Diesel[редактиране | редактиране на кода]

Engine Layout Displacement Valves Power Torque Production
1.3D I4 1301 cc 8 SOHC 45 PS (33 kW) at 4,200 rpm 76 N⋅m (56 lb⋅ft) at 2,000 rpm 1983–1989
1.4 TD I4 1367 cc 8 SOHC 72 PS (53 kW) at 4,800 rpm 128 N⋅m (94 lb⋅ft) at 2,500 rpm 1986–1995
1.7 60D I4 1697 cc 8 SOHC 58 PS (43 kW) at 4,600 rpm 100 N⋅m (74 lb⋅ft) at 2,900 rpm 1986–1995


Награди[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Fiat Uno. // carfolio.com. Посетен на 24 October 2007.
  2. Fiat Uno. // fiatuno.pl. Архивиран от оригинала на 11 October 2007. Посетен на 24 October 2007.