Deere & Company

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Deere & Company
Лого на Deere & Company
Основана 1837 година
Седалище Моулийн, Илинойс, САЩ
Служители 52 022
Продукти селскостопански машини
строителна техника
дърводобив
Годишен оборот Gtk-go-up.svg 2,01 млрд. долара (2008)
Уебсайт deere.com

Deere & Company e американска компания за производство на селскостопанска механизация - трактори, багери, специализирани машини, комбайни, редосеялки, прикачен инвентар и др., основана от Джон Диър през 1886 г. Най-големият производител в този бранш в света.

Джон Диър и неговата ковачница[редактиране | edit source]

Създателят на компанията Джон Диър

Историята на ковача Джон Диър и едноименната компания, започва през ХІХ век и е тясно преплетена с колонизацията на американския Среден запад - голямо предизвикателство, даващо на новите заселници големи възможности и откриващо им перспективи за нормален живот.

През 1825 г. започва работа като помощник-майстор в ковачница и скоро след това печели уважение благодарение на изкусната си работа и старание. По онова време най-често в ковачниците се изработвали вили и лопати.

Икономическата криза силно повлиява на условията за бизнес във Върмънт. За младия и амбициозен младеж картината била изрисувана с мрачни краски. Много от хората които обработвали селскостопански земи във Върмънт емигрирали в посока западните щати.

Магазин за плугове и култиватори на Deere & Company, 1903 г., Ню Орлиънс

Историите за необятните възможностти в другите щати обземат и Джон. Той взима решение да се пресели на запад, оставяйки собствения си бизнес, взимайки със себе си иструментите и малкото пари в наличност които притежавал към този момент. След няколкоседмично пътуване Диър достига до малък град в щат Илинойс, основан от преселници от Върмонд. За негов късмет в града има спешна нужда от ковач и той отваря нова ковачница, само два дни след като пристига.

Предстояло му много и тежка работа – изработка на подкови за конете и едрия рогат добитък, ремонт на плугове и друг селскостопански инвентар на местните фермери. Именно от фермерите Джон разбира за трудностите които изпитвали при обработката на меката почва на прерията, и как тя налепва по плуговете които използвали, как трябвало да спират на няколко метра за да ги почистват.

Плуговете, които заселниците донесли със себе си от източните щати, били предназначени за обработка на рохкави и песъчливи почви. Обработката на почвата ставало бавно и трудоемко, уморявайки хора и животни, което започнало да кара хората да се замислят за ново преселение в други щати.

Old John Deere.jpg

Джон Диър започнал щателно да изучава проблема и достигнал до извода, че правилната форма на металната част на плуга, наречена - „лемеж“, трябва да е извита, така че обръщаната от плуга почва да почиства полепналата пръст. Въз основа на тези му заключения, през 1837 година Диър създава така наречения „стоманен самопочистващ плуг“ с уникална конструкция, който преминава полеви изпитания.

„Джон Диър 8430“

Този плуг става и първата селскостопанска техника, изработена по поръчка на клиентите.

Създаване и развиване[редактиране | edit source]

За около 10 год. от създаването на легендарния плуг до 1848 г. Джон Диър произвел за нуждите на фермерите, повече от 1000 броя на година. Принципът, от който той се водел при управлението на бизнеса, който остава непроменен и до днес, бил: „Никога не поставям името си на продукт, който не е най-доброто, което мога да дам“. По-късно партньор на Диър изразява недоволство от непрекъснатите модификации на плуговете от страна на Джон, съмнявайки се че фермерите ще пожелаят да ги сменяват толкова често. Отговорът на Диър бил: "Фермерите не са длъжни да купуват плуговете, които правим. Но ако ги произведе някой друг преди нас, то ние ще загубим бизнеса."

През 1868 г. Джон Диър регистрира предприятието си като корпорация. През 1869 г. назначава своя син Чарлз Диър за вицепрезидент, а малко по-късно - за президент на компанията.

Чарлз Диър бил добър бизнесмен, основава филиали на компанията и сключва договори с независими дилъри, за продажба на селскостопанска техника. Към 1907 г. корпорацията вече произвежда няколко модела плугове, редосеялки, култиватори и друга техника. По време на третия президент на „Диър енд Къмпани“ компанията придобива 6 независими производителя на селскостопанска техника, правейки възможно производството на почти цялата гама селскостопанска механизация, произвеждана в тези години.

Разширяване на бизнеса[редактиране | edit source]

Трактор „Джон Диър“, началото на ХХ век

През 1918 г. компанията закупува завод за производство на трактори в гр. Ватерло, щата Айова.

В началото на 1928 г. управлението на компанията поема внукът на Джон - Чарлз Диър Вайман. Във времена, в които селското стопанство в САЩ се развивало с бурни темпове, решението на новия управляващ компанията за достигане на инженерно и технологично съвършенство на произвежданата продукция довело до голям успех, развитие и разширяване на „Диър енд Къмпани“. Въпреки Голямата депресия в САЩ през 1930-те год. компанията достига оборот от 100 млн. долара за първи път през 1937 г.

По време на Втората световна война компанията продължава да подобрява своята продукция, което им дава добри позиции на следвоенния пазар. Скоро след смъртта на Чарлз Диър Вайман компанията влиза в списъка на 100-те най-големи компании в САЩ.

Комбайн „Джон Диър“ за прибиране на реколтата от памук

През 1955 г. управляващ директор на компанията става Уилям Хюит, който я ръководи почти 30 год. до 1982 г. Неговото управление се характеризира с невероятния възход на компанията, производствените и маркентингови операции се развиват не само в САЩ, но и на глобалния пазар. „Диър енд Къмпани“ става лидер на пазара за селскостопанско оборудване, измежду най-големите производители на строителна и лесообработваща техника.

След Уилям Хюит начело на „Диър енд Къмпани“ става Робърт Хенсън, който работи в период на сложна икономическа ситуация и остра конкурентна борба. Под негово ръководство компанията достига рекордни продажби.

През 1990 г. Ханс Бечерер става председател на Съвета на директорите. Той продължава да развива международните операции на компанията. Под неговото ръководство компанията 6 пъти достига рекордни показатели. През август 2000 г. се пенсионира.

За председател на Съвета на директорите е избран неговият наследник - Робърт В. Лайн, човек с огромен опит в компанията, включващ ръководството на най-голямото ѝ подразделение - за - селскостопанска механизация, а по-късно и нейната кредитна организация.

Галерия[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]