Найден Апостолов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Найден Апостолов
български географ
Роден
Починал
Варна, България

Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Научна дейност
Област География
Образование Софийския университет
Работил в Икономически университет - Варна

Доц. д-р Найден Апостолов е български географ, работил в сферата на науката като теоретик, преподавател, писател, доцент, доктор в катедра „Икономика и организация на туризма“, факултет „Управление“, Икономически университет - Варна.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 19 август 1948 г. в с. Богдан, община Карлово, област Пловдив. Основното си образование получава в Карлово. От 1963 до 1967 г. учи в Техникума по индустриална химия в Димитровград и получава диплома за завършено средно специално образование на 30 юли 1967 г. със специалност Технология на органичните и неорганични вещества и квалификация среден химик-технолог. През учебната 1969 – 70 г. е приет за студент в Геолого-географския факултет на Софийския държавен университет със специалност География. Завършва университета с много добър успех по време на следването и отличен успех от държавния изпит на 13 ноември 1973 г. с квалификация географ-икономогеограф, преподавател по география и история в средния и горния курс на училищата.

Във Враца от 10 февруари 1974 до 1 октомври 1974 г. доц. Апостолов работи като заместник-директор в НОУ „П.Р. Славейков“. След това се премества заедно със семейството си в Карлово, където работи като инспектор към Окръжния народен съвет от 6 март до 4 ноември 1975 г. През това време се явява на конкурс за асистент към ВИНС „Димитър Благоев“Варна, спечелва конкурса и от 4 ноември 1975 г. е назначен в Университета. На 1 март 1978 г. е повишен в старши асистент, а на 21 юли 1983 г. – в главен асистент. На 3 януари 1983 г. му е присъдена научната степен кандидат на географските науки (понастоящем доктор на науките) от Висшата атестационна комисия след защита на дисертация на тема „Географски систематизации при изучаването на ежедневните трудови пътувания в България“. На 5 юли 1989 г. Научната комисия по Геолого-географски науки му присъжда научното звание доцент.

В университета е изпълнявал длъжности като Декан на центъра за факултативно обучение от 1993 до 1995 г. и Ръководител на катедра „Икономика и организация на туризма“ от 1993 до 1995 г. Почти през всичките години е оглавявал кандидат-студентските комисии на изпитите по география в университета. Има 30 публикации, между които 3 учебника – „География на туризма“ и „Туристически ресурси“ и „Икономика и организация на туризма“ в колектив, а сега в процес на отпечатване е [1]. Има 2 специализации в Москва (СССР), и в Гилфорд, (Великобритания).

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Книги
  • (в съавторство с Георги Трайков, Стефан Стайков Хрелев, Адриан Василев Андреев, Стефко Иванов Иванов, Апостол Атанасов Апостолов, Константин Савов Калинков) Демографско състояние и развитие на селищна система. Варна: ВИНС Д. Благоев, 1984, 178 с.
  • (в съавторство със Стефан Атанасов Цонев, Неделчо Марков Енев, Елена Петкова Атанасова, Светла Генова Ракаджийска, Хр. Нурков, Марин Найденов Нешков, Татяна Белчева Христова, Стефан Борисов Качамаков, М. Джаркова, М. Младенова) Състояние и перспективи за развитието на стопанския туризъм и отдиха на трудещите се във Великотърновски окръг до 1990 – 2000 година. Варна, ВИНС Д. Благоев, 1985, 264 с.
  • (в съавторство с Елена Петкова Атанасова, Светла Генова Ракаджийска, Марин Найденов Нешков, Иван Петков Кълвачев, Татяна Белчева Христова, Стефан Борисов Качамаков, Стоян Вълчев Тенев) Състояние и перспективи за развитие на стопанския туризъм в ТП „Балкантурист“ – Ст. Загора [до 2000 година]. Варна, ДП Странджата, 1989, 152 с.
  • География на туризма – един век развитие и достижения. Монография. Варна, Наука и икономика, 2013, 475 с.
Учебници
  • (в съавторство с Марин П. Бъчваров) География на туризма: Учебник за студентите от ВУЗ. Варна: Г. Бакалов, 1982, 311 с.
  • (в съавторство с Никола Христов Димитров, Стефан Стайков Хрелев, Марин Филипов Маринов, Светла Генова Ракаджийска, Димитричка Косева Косева, Стефко Иванов Иванов, Константин Савов Калинков, Адриан Василев Андреев) Икономогеографски проблеми на перспективното развитие и експлоатация на българското Черноморско крайбрежие. Варна, ДП Странджата, 1986, 362 с.
  • (в съавторство с Елена Петкова Атанасова, Стефан Атанасов Цонев, Неделчо Марков Енев, Светла Генова Ракаджийска, Марин Найденов Нешков, Татяна Белчева Христова, Косьо Йорданов Костадинов, Таня Дъбева Филипова) Икономика и организация на туризма (Учебник за студентите от спец. Международен туризъм при ВИНС Д. Благоев – Варна). Варна: Г. Бакалов, 1987, 248 с.
  • Туристически ресурси. Варна, Университетско издателство ИУ, 2003, 388 с.
  • (в съавторство с Георги Чанков Георгиев) Туристически ресурси. Благоевград, Унив. изд. Неофит Рилски, 2006, 583 с.
  • (в съавторство с Иван Марков) Туристически ресурси. Велико Търново, АСТАРТА, 2008, 479 с.[2]
Студии и статии
  • (в съавторство с Вилиян Кръстев Кръстев) Научно – литературните обзори по география на туризма. Варна, 2011, Н.2, с. 134 – 141
  • Алтернативи за развитие на курортите, Варна – В: Наука и икономика, 2010, с. 661 – 664
  • (в съавторство с Марин Найденов Нешков) Туристическа наука и обучението по туризъм в Р. България в контекста на европейския опит – В: Икономика и управление, 2008, N 3, с. 29 – 47
  • The Tourism in the Bulgarian Seaside Villages. – В: Dokumentacja Geograficzna: Transformations of Rural Areas in Poland and Bulgaria: A Case Study, Warszawa, 2002, N: 27, с. 141 – 147.[3]
  • За географията на географията на туризма в Централна Европа. – В: Туризмът през XXI век, София, 2002, с. 400 – 406
  • Транспортното обслужване на населението в България. – В: Изв. Сп. ИУ, Варна, 2002, N: 1, с. 41 – 51
  • (в съавторство с Марин Найденов Нешков) Туристическата наука в края на XX век. – В: Икономиката и развитието на обществото, Варна, ИУ, 2002, с. 354 – 360
  • Междуобщинските автобусни връзки в България – функционална и териториална обусловеност. – В: Изв. Сп. ИУ, Варна, 1997, N: 2, с. 43 – 57
  • Транспортно райониране на България. – В: Год. Икон. унив. – Варна, 67, 1995, с. 3 – 53
  • Валтер Кристалер и неговата теория за централните селища. – В: Пробл. географията, 1994, N: 2, с. 17 – 22
  • Touristische Verkehrstypologie der bulgarischen Heilbader. – В: Europaische Kurorte: Fakten und Perspektiven. Limburgerhof: FBV-Medien-Verl. GmbH, 1993, с. 245 – 249
  • (в съавторство с Тодор Антонов Тодоров) Туристическите райони на Швеция. – В: География, 1982, N.5, с. 12 – 14
  • Ежедневно-пътуващите младежи – въпроси на тяхната трудова и комсомолска дейност. – В: Социално-демографска характеристика на младежта и значението и за повишаване ефективността на комсомолската дейност – Варна, 1985, с. 56 – 64
  • Предложение – проект за административно – териториалното устройство на община Варна. – В: Проблеми на административно – териториалното устройство на България и функциите на местното самоуправление, Варна, 1990, с. 111 – 115
  • Терминологични и териториални особености на трудовите пътувания в НР България. – В: ВИНС Д. Благоев – Варна, 53, 1981, N: 4, с. 100 – 143
  • Типологичните изследвания в икономическата география и приложението им в обучението по география. – В: Обучение по география, 1981, N: 5, с. 10 – 15
  • Функционално – териториална класификация на пътническите ж. п. гари в България. – В: ВИНС Д. Благоев – Варна, 1989, N: 2, с. 152 – 163
  • Черноморието – район на специфично проявление на ежедневните трудови пътувания. – В: Черноморието в 1300-годишната история на България, Сб. науч. докл. – Варна: Съюз на науч. работници в България, 1981, с. 273 – 287

Изследвания[редактиране | редактиране на кода]

  • (в съавторство с Таня Дъбева Филипова, Георгина Георгиева Луканова) Хотелиерството в Европа – категории, локализации, развитие. Варна: ИК Кръг, 2000, 348 с
  • Изследванията на курортите – научен обхват и съвременни тенденции. Варна, Унив. изд. Наука и икономика, 2005, с. 93 – 100

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]