Наредба-закон за трудововъзпитателни общежития за политически опасните лица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search

Наредбата-закон за трудововъзпитателни общежития за политически опасните лица от 20 декември 1944 г.[1] е антиконституционен акт на установения с Деветосептемрвийския преврaт режим.

Съгласно неговия чл. 1 „политически опасните лица“ са хора, опасни за „държавния ред и сигурност”. Така приетият закон идва да узакони създадените в страната още след 9 септември 1944 г. лагери за принудителен труд. Лишаването от свобода става в определени места и селища без съд, единствено с мотивирана заповед на министъра на вътрешните работи по доклад на директора на милицията след проведено дознание. Всъщност се прилага според „бърза процедура” за масово въдворяване в лагерите на лица без предварително дознание.

През декември 1944 г. Антон Югов - министър на вътрешните работи, докладва в Политбюро, че изпратените в лагери и на принудителна работа са 37 347 души, отделно към юли 1945 г. са изселени 4325 семейства или 11 875 души.

Това е сред причините за приемане на Закон за обявяване комунистическия режим в България за престъпен през 2000 г., който е действащ акт и днес в Република България.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Колектив. България 20 век: Алманах. // изд. Труд, 1999. Посетен на 2014-07-07.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]