Национален антропологичен музей

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Национален
антропологичен музей
National Anthropological Museum, Sofia 3.jpg
Местоположение София
Тематика Антропология
Основан 21 март 2007 г.
Обект на БТС Opoznai-bg.gif 66б
Работно време
Лятно работно време 09:00 до 17:00 ч.
Зимно работно време 09:00 до 17:00 ч.
Допълнителна информация
Адрес град София бул. „Цариградско шосе“ № 73
Телефон +359 2 871 8375
Сайт www.iempam.bas.bg
Местоположение в София, Столична община
Национален
антропологичен музей
в Общомедия

Националният антропологичен музей е създаден на 21 март 2007 г. като част от системата от музеи към Българската академия на науките под патронажа на Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей към БАН. Намира се в гр. София, на бул. „Цариградско шосе“ № 73, в непосредствена близост до сградата на Министерството на външните работи.

В музея има много възстановени образи на хора, живели по българските земи в различни исторически епохи. Възстановките са дело на проф. Йордан Йорданов, който е единственият антрополог в България, използващ методологията на М. М. Герасимов за възстановяване на меките тъкани по черепа на човек. Във витрина в началото на експозицията са представени отделните етапи на работата по подобна възстановка.

Към музея има и национална костница, където се събират и съхраняват антропологически материали, открити при археологически разкопки от територията на цялата страна. Тази база данни се ползва от учени и изследователи. По нея се изучават хората, живели по българските земи от древността до наши дни.

Експозицията в музея е подредена в хронологически ред – Праистория, Античност, Средновековие и Възраждане. Няколко възстановки на лица представят еволюцията на човешките черти и постепенната им грацилизация (еволюционен процес, при който лицевите кости постепенно се променят, а чертите на лицето стават по-фини). Пресъздаден е и образът на жреца, положен в гроб № 43 във Варненския некропол (където е открито най-старото обработвано злато в Европа). Интересен експонат е и образът на тракийската принцеса, положена в гробницата, открита в Могиланската могила в центъра на Враца.

Други интересни експонати в музея са възстановените образи на българските царе Калоян (1168 – 1207 г.), Самуил (неизв. – 1014 г.), както и на чъргубиля Мостич. В музея могат да се видят още образите на възрожденците Захари Стоянов и Георги Раковски, както и на други видни борци за освобождението на България от османско владичество.

В музея има също и няколко реконструкции на гробове, заедно с разположените в тях тела – полагане тип „хокер“ (в ембрионална поза) и християнски тип (със скръстени върху гърдите ръце)[1].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]