Нейц Заплотник
Нейц Заплотник | |
словенски алпинист | |
Роден | |
---|---|
Починал |
Йерней (Нейц) Заплотник е словенски и югославски алпинист.
Заедно с Андрей Щремфел той е първият словенец, изкачил най-високия връх в света – Еверест.[1] Тяхното изкачване е първото, осъществено по най-трудния маршрут към върха – по Югозападния гребен.[2] С това и други постижения Заплотник става една от легендите на словенския алпинизъм.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в Кран на 16 април 1952 г. Завършва основно училище и гимназия в Кран, започва да учи психология в Любляна, а по-късно се прехвърля във Факултета по физическо възпитание. От 1975 до 1980 г. работи като учител по физическо възпитание.[3]
Занимава се с алпинизъм от 1969 г. Става и планински спасител. Работи и като инструктор в алпийска школа. Направил е над 350 изкачвания на всякакви трудности в Европа, Африка и Северна Америка.[4]
Значими изкачвания
[редактиране | редактиране на кода]- През 1975 г участва в експедицията на Макалу и е един от алпинистите, изкачили успешно върха по нов маршрут.[5]
- През 1977 г. участва в югославската хималайска експедиция до Гашербрум I (с ръководител Янез Лончар). Изкачва върха заедно с Андрей Щремфел на 8 юли по нов маршрут (по Югозападния гребен).[6]
- През 1979 г. участва в първата югославска експедиция до връх Еверест (с ръководител Тоне Шкаря) и заедно с Андрей Щремфел на 13 май прави първото изкачване на Еверест по Западния гребен.[7]
- През 1981 г. участва в експедицията до Южната стена на Лхотце. Нейц Заплотник, Андрей Щремфел и Павло Подгорник достигат 8250 m н.в., преди да се наложи да се откажат поради силен вятър и сняг.[8] За тази експедиция е заснет филм през 2011 г.[9]
- През 1983 г. участва в експедиция до Манаслу в Непалските Хималаи. По време на аклиматизационно изкачване, точно над лагер 1, той загива в лавина. Успяват да изровят тялото му и той е погребан малко по-ниско, върху ледникова морена.
Литературни творби
[редактиране | редактиране на кода]От 1972 г. Нейц Заплотник пише планински пътеписи и есета в списанията Planinski Vestnik (Планински вестник) и Alpinističke razgledi (Планински турове). Най-известната му творба е книгата „Пътят“, превърнала се в класика за алпийската литература. Публикувана за първи път през 1981 г.,[10] с времето тя става култов наръчник за планинари и алпинисти[11] и едно от най-вдъхновяващите произведения в този жанр.[12]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ http://www.mvinfo.hr/izdvojeno-kritike-opsirnije.php?ppar=3606 (pristupljeno 17. ožujka 2013.)
- ↑ Иванова, Таня. Андрей Щремфел: За Еверест бяхме готови да си жертваме пръстите, само и само да изкачим върха // bnr.bg. 9 май 2024.
- ↑ Arhivirana kopija // {{{journal}}}. Архивиран от оригинала на 4. ožujka 2016.
- ↑ Nejc Zaplotnik // Knjižara Ljevak. Посетен на 18.1.2024.
- ↑ Ковачевић 2003, с. 52-56
- ↑ Freelancer, Worksheet. Gasherbrum I Facts, Worksheets & Description For Kids // KidsKonnect. 2020-01-10. Посетен на 2024-01-18. (на английски)
- ↑ http://www.everesthistory.com/climbers/stremfeli.htm
- ↑ Lindsay Griffin. LHOTSE SOUTH FACE IN WINTER—ALMOST // Alpinist. Посетен на 2018-03-31.
- ↑ Lhotse 1981 - Južna stena (2011) - MNTNFILM // www.mntnfilm.com. Посетен на 2024-01-18. (на английски)
- ↑ THE PATH // frankfurtrights.com. Посетен на 2024-01-18.
- ↑ Putokaz, Portal. Put Nejca Zaplotnika // Putokaz. 2023-04-17. Посетен на 2024-01-18.
- ↑ Nejc Zaplotnik - Put - Kamino - Prodavnica planinarske opreme // Kamino. Посетен на 2024-01-18.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Nejc Zaplotnik в Уикипедия на хърватски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|