Андрей Щремфел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Андрей Щремфел
Andrej Štremfelj
словенски алпинист
Andrej Stremfelj SLO.png
Роден

Националност  Словения
Работил в алпинист, планински водач, учител
Алпинизъм
Награди „Златен ледокоп“ (Piolet d'Or) 1992 г.
„Златен ледокоп“ за цялостен принос (Piolet d'or Carrière)
Семейство
Съпруга Мария Щремфел

Уебсайт www.stremfelj.si/andrej-and-marija/

Андрей Щремфел (на словенски: Andrej Štremfelj) е словенски алпинист, планински водач и инструктор.

Той и Марко Презел са първите носители на наградата „Златен ледокоп“ (Piolet d'or) – през 1992 г., за изкачването им на Кангчендзьонга по югозападния гребен. През 2018 г. получава и „Златен ледокоп“ за цялостен принос (Piolet d'or Carrière). Първият словенски (югославски) алпинист, изкачил Еверест (1979 г.), заедно с Нейц Заплотник, при това по нов маршрут – по изключително трудния югозападен гребен. Участва в повече от двадесет хималайски експедиции. Изкачил е седем от четиринадесетте осемхилядника.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 17 декември 1956 г. в Кран, Словения. Започва да се занимава с алпинизъм на 15-годишна възраст. Заедно с по-големия си брат Марко Андрей се катери предимно в родните си Алпи и в продължение на няколко години постига впечатляващи успехи, които не остават незабелязани от опитните словенски алпинисти. През 1983 г. завършва Университета в Любляна (Факултет по физическо възпитание). След дипломирането си работи и продължава да работи като учител по физическо възпитание в средно училище в Шкофя Лока. От 1984 до 1987 г. оглавява алпийския клуб „Кран“, от 1994 до 1999 г. е председател на комисията на Словенската алпийска асоциация. От 1982 г. е планински водач, инструктор на Словенската асоциация на планинските водачи (SMGA). През 1997 г. получава лиценз IFMGA.[1][2][3]

Живее в Кран. Женен е и има три деца.[3]

Спортна кариера[редактиране | редактиране на кода]

През 1977 г. по покана на Нейц Заплотник Щремфел участва в първата си хималайска експедиция – до Гашербрум I (ръководител Янез Лончар). На 8 юли, заедно с Нейц Заплотник, той изкачва върха по нов маршрут (по югозападния гребен). Две години по-късно е сред участниците в югославската експедиция до Еверест (ръководител Тоне Шкаря). На 13 май 1979 г., отново заедно със Заплотник, стават първите словенци, изкачили върха на света. Изкачването им е забележително събитие в историята на височинния алпинизъм: то е в класически стил „обсада“, но по новия най-труден маршрут по югозападния гребен на върха, последвано от спускане по кулоара Хорнбайн. За втори път той изкачва Еверест през 1990 г., този път със съпругата си Мария – първата брачна двойка, изкачила се до третия полюс на Земята.[4][5][6][7]

През 1981 г. Андрей участва в експедиция до Лхотце. При един от първите опити за изкачване на Южната стена той, Заплотник и Павел Подгорник се изкачват до 8150 m н.в.[8][4] През 1983 г. в чисто алпийски стил той изкачва връх Комунизъм (по билото Беззубкин) в Памир (а по време на аклиматизацията и връх Корженевска)[9], а също така организира (неуспешна) експедиция до Анапурна (по южната стена). До края на десетилетието той успява да изкачи Дхаулагири (1985), Броуд Пик и Гашербрум II (1986), Шиша Пангма (1989) – словенците изкачват нов маршрут до върха в алпийски стил по югозападния контрафорс (2150 m, IV–V, 55 °– 65 °). В допълнение към това прави първите изкачвания на Нянанг Ри (7071 m), и Канг Ри (6200 m).[10]

Кангчендзьонга. Югозападният гребен е вляво на снимката, най-близкият видим връх е Южният.

През 1991 г. словенците организират голяма експедиция до Кангчендзьонга (ръководител Тоне Шкаря), по време на която Щремфел и Марко Пресел в алпийски стил се изкачват по много трудния югозападен гребен до Южния връх на масива. По време на походите за аклиматизация те осъществяват първото изкачване до връх Боктох (6114 m) и връх Талунг (7349 m) на 20 април, второ изкачване, нов маршрут. Постижението им е отличено с първата по рода си награда „Златен ледокоп“ за най-добро изкачване на годината. Те са отличени и с най-високата награда на Словения за спортни постижения – Блоудек.[11][12][13]

През 1992 г. Щремфел и Презел правят първото изкачване на Мелунгцзе Главен, което е атакувано четири пъти от британски и американски алпинисти през предходното десетилетие. През 1995 г. заедно правят нов маршрут до Северната кула в Кордилера Пайне, а през същата година заедно със съпругата си Мария изкачва класическия маршрут до Чо Ою, който става седмият осемхилядник в кариерата му.[14]

На 6 октомври 1999 г., заедно с Марко Чар, Петър Мезнар и Марко Презел, Андрей прави първото изкачване на Гячунг Канг по северната стена, а през 2000 г., под егидата на Словенската алпийска асоциация, ръководи тренировъчни лагери в Хималаите. За съжаление те приключват преждевременно – в резултат на падане от Jongsong загива един от начинаещите словенски спортисти.[14][7].

През 2004 г. Андрей заедно със съпругата си Мария изкачва Дхаулагири (за него това е 8-и осемхилядник, за Мария е 4-ти).[15][16][17] През 2005 г. е на Денали, а на 6 май 2006 г. прави първото изкачване на Янак-Чули (7090 м), по югозападния хребет заедно със словенеца Рок Залокар.[18] Последното височинно изкачване на Андрей е връх Аконкагуа (6960 м), 2010 г. [15]

За малко повече от 40 години от кариерата си в алпинизма той е направил (по собствени изчисления) повече от 3000 изкачвания.[15]

Книга[редактиране | редактиране на кода]

През 2020 г. Мария и Андрей Щремфел издават книгата „Прегръдка на върха на света“ (Objem na vrhu sveta).[19]

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • „Златен ледокоп“ (1992 г.) за изкачването на Кангчендзьонга по югозападния гребен.[20]
  • Награда „Блоудек“ (1992), най-високата награда на Словения за спортни постижения.[21]
  • Награда на Алпийската асоциация на Словения за цялостни постижения (2017).[6]
  • „Златен ледокоп“ за цялостни постижения (Piolet d'or Carrière), 2018 г.[20][22]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. McDonald, Bernadette. Alpine Warriors. Rocky Mountain Books Ltd, 2015. ISBN 1771601108, ISBN 978-1-77160-110-8. с. 84.
  2. Andrej Stremfelj. // everesthistory.com.
  3. а б About Andrej. // Explore-Share.com. Посетен на 2018-03-31.
  4. а б Andrej Štremfelj. // Termania. Посетен на 2018-03-31.
  5. The Call of Everest: The Climbers of Everest. // National Geographic. Посетен на 2018-03-31.
  6. а б Matej Ogorevc. Andrej Štremfelj Awarded Lifetime Achievement in Alpinism. // BMU Magazine. Посетен на 2018-03-30.
  7. а б Andrej Stremfelj. The Weight of Thin Air. // Alpinist. Посетен на 2018-04-02.
  8. Lindsay Griffin. LHOTSE SOUTH FACE IN WINTER—ALMOST. // Alpinist. Посетен на 2018-03-31.
  9. Andrej Štremfelj. The Himalaya, Observations from the Roof of the World. // AAC. Посетен на 2018-04-02.
  10. McDonald, Bernadette. Alpine Warriors. Rocky Mountain Books Ltd, 2015. ISBN 1771601108, ISBN 978-1-77160-110-8. с. 197.
  11. Matjaž Šerkezi. Bloudkovi nagrajenci PZS od 1965 do 2012. // Planinska zveza Slovenije. Посетен на 2018-03-28.
  12. McDonald, Bernadette. Alpine Warriors. Rocky Mountain Books Ltd, 2015. ISBN 1771601108, ISBN 978-1-77160-110-8. с. 219.
  13. Tone Škarja, Marko Prezelj. Slovene Kangchenjunga Expedition. // publications.americanalpineclub.org. 1992.
  14. а б Stremfelj, Andrej. Andrej Stremfelj. // alpinist.com. December 1, 2002.
  15. а б в Andrej Štremfelj. Biografija. // www.stremfelj.si. Посетен на 2018-12-01.
  16. Savenc, Franci. Poročilo o delu KA v letu 2004. // gore-ljudje. Посетен на 2018-12-01.
  17. Tone Škarja, Matjaž Šerkezi. Slovenci v Himalaji od 1954 do 2013. // MEDIA CENTER, Marko Gorjup s.p.. himalaja.pzs.si. Посетен на 2018-12-01.
  18. Janak – Southwest Pillar – 2006. // Himalayan Climbs. Посетен на 2018-12-01.
  19. Marija in Andrej Stremfelj. Objem na vrhu sveta. // stremfelj.si.
  20. а б 2018 – Andrej Štremfelj. // pioletsdor.net. 15 Jun 2018, 8 Jan 2020.
  21. BLOUDKOVA PRIZNANJA (NAGRADE IN PLAKETE). // pzs.si.
  22. Štremfelj prvi Slovenec z zlatim cepinom za življenjsko delo. // rtvslo.si. 12 junij 2018.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Штремфель, Андрей“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​