Нелсън (остров)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
остров Нелсън
Nelson Island
Местоположение Южни Шетлъндски о-ви
Акватория Атлантически океан
Площ 192,1 km²
Най-висока точка ок. 150 m
Antarctica relief location map.jpg
62.3° с. ш. -59.05° и. д.
Местоположение в Антарктида
Местонахождението на остров Нелсън

Нелсън (Лайпциг) (на английски: Nelson Island) е петият по големина остров в Южните Шетландски острови, разположени в крайната югозападна част на Атлантическия океан. Остров Нелсън се намира в централната част на архипелага, като протока Нелсън (ширина 10 km) го отделя от разположения югозападно от него остров Робърт, а протока Филдс (ширина 0,4 km) на север – от остров Кинг Джордж. Дължина от запад на изток 20 km, ширина до 11 km, площ 192,1 km²[1]. Бреговата му линия с дължина 65,3 km е силно разчленена от множество малки заливи и полуострови. Релефът му е нисък и слабохълмист, с максимална височина около 150 m, като с малки изключения е покрит с дебел леден щит.

Островът е открит през октомври 1819 г. от английският ловец на тюлени Уилям Смит и е наименуван Нелсън в чест на един от корабите на риболовната флотилия. През януари 1820 г. ирландският топограф Едуард Брансфийлд извършва първото грубо топографско заснемане на бреговете му. На 25 януари 1821 островът е вторично открит от руската околосветска експедиция възглавявана от Фадей Белингсхаузен и е наименуван Лайпциг. От февруари 1988 г. на острова е действа лятната чешка научна база „Вацлав Войтех“.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]