Несмъртоносно оръжие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Несмъртоносното оръжие (наричано още „нелетално оръжие“) е оръжие, което при обичайна и правилна употреба не предизвиква смърт и тежки травми на хората, срещу които е използвано. Нелеталното оръжие има за цел да обезвреди, обезкуражи, да задържи или да отблъсне противника, без да му причини тежки поражения.[1]

Въоръжените сили използват нелетално оръжие срещу военнопленниците и цивилното население на противника. Полицията използва нелетално оръжие за контрол на масови безредици.

Като нелетално оръжие най-често се използват:[1]

  • сълзотворен газ;
  • водни оръдия – специализирани противопожарни или полицейски съоръжения, които разгонват тълпи със струи вода под високо налягане;
  • светошумови (шокови) гранати – гранати със силен блясък и гръм, но без поразяващи елементи (осколки). Шоковите гранати предизвикват частична слепота и глухота, за кратко време. Ако се взривят прекалено близко до хората, светошумовите гранати могат да предизвикат трайна глухота (разкъсване на тъпанчетата) и слепота (увреждания на ретината);
  • електрошоково оръжие
  • лазерно оръжие – дезориентира противника и предизвиква временна слепота. Използването на високоенергийно лазерно лъчение, което необратимо уврежда ретината и предизвиква постоянна слепота е забранено с международна конвенция;[2]
  • звуково оръжие – разпръсква тълпата, като излъчва рязък и силен непоносим звук, който причинява главоболие и болка в ушите, в предела на действие на оръжието;
  • мрежи и лепкава пяна – основното им предназначение е моментално да обездвижат и да задържат лицето, срещу което са използвани, без да му причинят вреда. Противодействието на терористи в съвременната пренаселена градска среда, особено в транспортни средства и при случаи със заложници, изисква бързо обездвижване на заподозрените, което да не им остави шанс да задействат взривно устройство или друго оръжие. Мрежите и лепкавата пяна са перспективно направление, което обаче засега не дава практически резултат.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Lewer, Nick and Neil Davison. Non-lethal technologies—an overview. // Science, Technology and the CBW Regimes 1. 2005.
  2. Конвенция за забрана или ограничаване на използването на някои конвенционални оръжия, които нанасят прекомерни увреждания или имат неизбирателно въздействие. Открита за подписване на 10 април 1981 г. Влязла в сила на 15 октомври 1982 г. Подписана от 49 държави. Протокол IV за забрана на използването на ослепяващи оръжия.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]