Никарагуа (езеро)
| езеро Никарагуа | |
|---|---|
Малък вулканичен остров, разположен в езерото Никарагуа
|
|
| Местоположение | Никарагуа |
| Координати | |
| Вид | езеро |
| Дължина | 117 км |
| Ширина | 58 км |
| Площ | 8 624 км2 |
| Дълбочина | 70 м |
| Воден обем | 108,00 км3 |
| Надм. височина | 32 м |
| Острови | 400+ |
| Населени места | Гранада |
| езеро Никарагуа в Общомедия | |
Езерото Никарагуа се намира на територията на Република Нукарагуа и е най-голямото езеро в Централна Америка. То е третото по големина в Латинска Америка след езерата Титикака и Маракайбо и десето сред най-големите сладководни езера в света. Наричано е от местното население още „El Cocibolca“, или „сладко море“.
Разположение[редактиране | редактиране на кода]
Езерото е разположено югозападно от планинските вериги на Никарагуа в голямо тектонско понижение. Свързано е с второто по големина езеро в страната – Манагуа чрез река Типитапа. Свързва се с Карибско море посредством река Сан Хуан.
Никарагуа има тектонски произход, като се образува при потъване на земната кора при разседно пропадане.
Езерото се намира на 32 м надморска височина и заема площ от 8 624 km². Дълго е 117 км, а в най-голямата си ширина достига 58 км. То е сред 40-те най-големи езера на Земята по площ и обем – 108,00 км3.
Максималната дълбочина на езерото е 70 м, а средната приблизително 13 м. Площта на водосборния басейн достига 23 844 км².
На аквторията на езерото се намират 400 острова, като се изключат тези на Гранада и Соментинамския архипелаг (el Archipiélago de Solentiname). Двата най-големи острова са Сапатера (Zapatera) и Ометепе (Ometepe). На последния се намират вулканите Мадера и Консепсион, последният от които е активен. До брега на езерото са разположени самият град Гранада и вулканът Момбачо.
Подобно на Карибско море, в езерото Никарагуа се проявява силно вълнение, предизвикано от източните ветрове, духащи на запад, в посока към Тихия океан. Чести са също и случаите на мощни щормови вълни.
Никарагуа е единственото сладководно езеро в света, в което живеят акули. Учените предполагат, че територията, на която е разположено езерото, по-рано е била голям морски залив. С времето заливът се е затворил и в езерото остават да живеят акули.
До построяването на Панамския канал съществува проект за строителството на Никарагуански канал, чрез който да се свързват двата океана. С прокопаването на Панамския канал обаче този проект губи своята актуалност.
През последните години Институтът по ресурси и околната среда на Никарагуа (IREA), изследва водите на езерото и отчита все по-голямото процентно съдържание на вредни химични продукти, резултат от промишлената и стопанска дейност около бреговете, както и такива, изхвърляни във водите на езерото Манагуа и пренасяни чрез река Типитапа в Никарагуа. Опазването на водите на езерото е много трудно, с оглед слабото финансиране от страна на държавата.
