Николай Василев (лекар)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Николай Василев.

Николай Василев
български генерал
Роден
Починал

Николай Борисов Василев е български лекар, офицер, генерал-майор, член-кореспондент на Българската академия на науките (1984).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 23 септември 1920 г. в Пазарджик. Завършва медицина през 1943 г. в София. След това е селски лекар в селата Прелез, Карабунар, Сестримо, Равногор. От 1947 г. е ординатор на хирургичното отделение в Пазарджик. Между 1949 и 1952 г. работи във Военната болница в Пловдив, а след това и в тези в София и Хасково. Специализира хирургия в София (1953), военнополева хирургия в Ленинград и ендокринна хирургия в Киев. Две години е началник на хирургично отделение във Военната болница в Хасково. От 1957 до 1959 г. е заместник-началник на 2-ро хирургично отделение, както и старши преподавател по военнополева хирургия в ОАБ-София. Между 1959 и 1960 г. е хирург в българската военномедицинска бригада по време на Виетнамската война. Работи като хирург в болница 103 и военномедицинското училище в Ха Донг[1]. От 1962 г. е началник на Клиниката по обща и коремна хирургия при Военномедицинска академия, а от 1969 е професор. През 1979 г. е избран за началник на катедрата по военнополева хирургия, а от 1980 г. е генерал-майор[2]. Между 1980 и 1988 г. е главен хирург на българската армия. През 1961 г. защитава кандидатска дисертация (докторска), 1976 докторска дисертация (доктор на науките), доцент от 1963 и професор от 1970 г. Умира на 23 ноември през 1992 г. в София[3][4]. Носител е на званието „Заслужил лекар“ (1977), Димитровска награда (1980). Автор е на 4 учебника и 10 монографии по обща и военнополева хирургия.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]