Николай Маев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Николай Маев
Никола́й Алекса́ндрович Ма́ев
руски изследовател
Maev NA.jpg
Роден
Починал
Погребан Санкт Петербург, Русия

Националност Флаг на Русия Русия

Николай Александрович Маев (на руски: Никола́й Алекса́ндрович Ма́ев) е руски военен журналист, изследовател на Средна Азия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 21 февруари 1835 година (стар стил) в Санкт Петербург, Руска империя. Завършва 2-ра Петербургска гимназия през 1853 г., след което постъпва като прапоршчик в Лейбгвардейския Павловски полк. Участва в Кримската война (1853 – 1855) и е произведен в първи офицерски чин в Лейбгвардейския Гренадирски полк. Заедно с изпълнението на армейските си задължения започва да помества статии по история и география на Русия в списанията „Народное чтение“, „Грамотей“, „Мирской вестник“ и „Чтения для солдат“ и през 1861 г. е назначен за помощник-редактор на двете последни списания.

След завоюването на Туркестан от Русия, Маев напуска Петербург и се заселва в Ташкент, където от 1869 г. заема длъжността редактор на списанието „Туркестански ведомости“. От този момент нататък започва неговата научна дейност в слабоизследвания край. Взема участие в Хивинския поход през 1873 г. и няколко пъти предприема пътешествия в Средна Азия.

От април до юни 1875 г., заедно с топографа Дмитрий Михайлович Вишневски, изследва района край десния бряг на Амударя и Пяндж от 66º 40` до 70º и.д. Вместо обширни равнини със степен характер, както се е предполагало по-рано, Маев открива няколко паралелни, простиращи в юг-югозападно направление широки речни долини, разделени от малките хребети Кугитангтау (3137 м), Бабатаг (2286 м), Каратау (2112 м), Вахшкия хребет (3141 м) и най-високия плебета Хозретиши (4086 м). Той предполага, че всички те са свързани с голямата Хисарска планинска система и явяващи се нейни югозападни краища. Някои от тях, както той установява, са отделени от Хисарската планинска система от широка падина.

По време на пътешествията си събира обширни колекции по ботаника и зоология от забележителни нови видове растения и животни, които изпраща по предварително споразумение в музея на Московския университет.

През 1892 г. излиза в оставка с чин генерал-майор и последните няколко години живее в Санкт Петербург. Става действителен член на Руското географско дружество и постоянен член на Московското дружество на любителите на естествознанието, антропологията и етнографията.

Умира на 2 януари 1896 година (стар стил) в родния си град на 60-годишна възраст.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Заедно с многочислените си статии поместени в „Туркестански ведомости“ пише и множество литературни творби:

  • „Путеводитель от Петербурга до Ташкента“ (1870);
  • „Орфография Европейской России“ („Журнал Министерства Народного Просвещения“, 1870);
  • „Топографический очерк Туркменского края“ (1872);
  • статии в „Туркестанском Ежегоднике“ (т. II, III и IV);
  • „Географический очерк Гиссарского края“ („Известия Императорского Географического Общества“, 1876, вып. IV);
  • „Рекогносцировка горных путей в Бухарском ханстве“ (1879);
  • „Туркестанская выставка“ (1886 г.).


Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86 г.
Т. 4 Географические открытия и исследования нового времени (ХІХ – начало ХХ в.), М., 1985, стр. 142.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Маев, Николай Александрович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.