Николай Овсяни

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Николай Овсяни
руски генерал
Роден: 19 декември 1847 г.
Киевска губерния, Руска империя
Починал: 16 май 1913 г. (65 г.)

Николай Романович Овсяни (на руски: Николай Романович Овсяный) е руски офицер - генерал-майор, военен историк и писател (пише и под псевдонима Н. Югов) и славянофил.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 7/19 декември 1847 г. в Киевска губерния. Завършва Александровското военно училище през 1867 г. Щабс-капитан от руската гвардия.

Участник в Руско-турската война (1877-1878). Награден е с орден "Света Ана", 3 степен. От февруари 1878 г. до април 1879 г. е временен окръжен управител на Кюстендил. Поставя основите на гражданското управление и българското административно управление в града и окръга, като провежда изборите за градски и съдебни съвети и народни представители от Кюстендилски окръг в Учредителното събрание. Под негово ръководство в Кюстендил са разкрити Окръжно ковчежничество, Акцизно управление, болница, телеграф и Общополезна каса. [1]

След оттеглянето на руските войски през 1879 г. служи в Петербург. През 1886 г. е назначен за възпитател на черногорския княз Данило в Цетине.

През 1894 г. се завръща в Русия и става професор по военна история и история на славяните към Николаевската академия на Генералния щаб. От 1880 г. е член на Руското географско дружество и на славянското благотворително дружество в Санкт Петербург. През 1906 г. става член на Съвета на Славянското дружество.

По време на Балканската война (1912-1913) изпраща лекари и медицинска помощ. Като пълномощник на Черняевския комитет престоява в Косово и Македония[2]. Обхожда планинските райони на Сърбия, като подпомага пострадали от войната сръбски семейства. По време на своите обиколки се простудява тежко и след завръщането си в Русия умира на 16 май 1913 г.

Автор на книгата „Болгарское ополчение и земское войско“, Санкт Петербург, 1904 г., която е ценен извор за създаването на Българската армия.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • "Повести, рассказы и стихотворения Н. Югова" (СПб., 1875)
  • "Современная Турция" (СПб., 1877)
  • "Сербія и сербы", изд. Тип. П. П. Сойкина, 1898 г., 321 с.;
  • "Болгарія и болгары", изд. Военная типография, 1900 г., 365 с.;
  • "Болгарское ополчение и земское войско. К истории гражданского управления и оккупации в Болгарии в 1877-78-79 гг.", изд. Военно-Исторической комиссии Главного штаба, Санкт Петербург, "Т-во Художественной печати", 1904 г.;
  • "Русское управление в Болгарии в 1877-78-79 гг: Завѣдывавший гражданскими дѣлами при Главнокомандовавшем Дѣйствующей армии д. с. с. князь В.А. Черкасский", том 1 от „Русское управление в Болгарии в 1877-78-79 гг.“, изд. Военно-исторической комиссии главнаго штаба, 1906 г.;
  • "Русское управление в Болгарии в 1877-78-79 гг: Российский Императорский Комиссар в Болгарии, генерал-адъютант князь А.М. Дондуков-Корсаков", том 2 от Русское управление в Болгарии в 1877-78-79 гг, изд. Военно-исторической комиссии главнаго штаба, 1906 г.;
  • "Русское управление в Болгарии в 1877-78-79 гг: Восточная Румелия и Адрианопольский санджак", том 3 от Русское управление в Болгарии в 1877-78-79 гг, изд. Военно-исторической комиссии главнаго штаба, 1907 г.;
  • "Сборник матеріалов по гражданскому управленію и оккупаціи в Болгаріи в 1877-78-79 г.г., том 4, изд. Тип. "Т-ва художественной печати", 1906 г.
  • "Документи за дейността на руситѣ", 1905 г., 404 с.;
  • "Ближній Восток и славянство" (сборник статей), изд."Русско-французская" тип., 1913 г., 253 с.;
  • "Турция и турки";
  • "Русские устроители Болгарии" ;
  • "Военные действия руских войск в Китае в 1900 г."

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд. БАН, стр. 459.
  2. Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1068.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония