Николай П. Тодоров
| Николай П. Тодоров | |
| български журналист, преводач и автор на приказки | |
 Николай П. Тодоров, София, 80-те години | |
| Роден |
6 август 1907 г.
|
|---|---|
| Починал | 3 октомври 1988 г.
|
| Националност |  България |
| Литература | |
| Период | 1907 – 1988 |
| Жанрове | приказка |
| Семейство | |
| Съпруга | Живка Садакова |
| Деца | Боян |
Николай Петков Тодоров е български журналист, преводач и автор на приказки. Някои от най-популярните му книги са написани в съавторство с Ангел Каралийчев.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 6 август 1907 г. в София. Син е на изтъкнатия български писател Петко Юрданов Тодоров (1879 – 1916) и Райна Ганчева, от видна търновска фамилия. Неговото детство преминава в град Елена, в дома на неговия дядо, видния общественик Юрдан Тодоров (1848 – 1931). Родителите му дълги години са в чужбина поради болестта и лечението на баща му.[1][2]
Завършва Втора мъжка гимназия в София, макар че е изключван заради левите си убеждения. След това завършва право в Екс ан Прованс, Франция.[1] През 1941 г. се жени за Живка Кънчева Садакова, също от град Елена.
След пенсионирането си през 1967 г. той се отдава на литературна дейност и започва работа по няколко богато илюстрирани сборника с приказки заедно с Каралийчев, като те се съсредоточават върху фолклора на балканските, славянските и съветските народи[3] и книгите им биват преведени на руски и на немски.[4]
В периода 1979 – 1981 г. участва в подготовката на събраните съчинения на П. Ю. Тодоров.[5] През 80-те години, след смъртта на Каралийчев, Николай П. Тодоров издава още два сборника с преразказани приказки: „Нови приказки от старо време“ (1983) и „Приказки от село Змейково“ (1985). Посмъртно излиза сборникът „Малък Иван – разум голям“ (1988).
Николай П. Тодоров превежда от руски и френски. Първото му мащабно начинание като преводач е „Наследникът от Калкута“ от Роберт Щилмарк, който излиза през 1971 г.[1] Други автори, които превежда, са Мопасан, Чехов, Бодлер и Шукшин.
Умира през 1988 г.[1]
Самостоятелни сборници с приказки[редактиране | редактиране на кода]
- Нови приказки от старо време (1983)
- Приказки от село Змейково (1985)
- Малък Иван – разум голям (1988)
Сборници съвместно с Ангел Каралийчев[редактиране | редактиране на кода]
Приказки на съветските народи (I – V том, 1975)
- Вкамененият княз
- Безстрашният юнак
- Финист ясен сокол
- Андрей стрелецът и сват Наум
- Хубавата Малхуан
Приказки на балканските народи (I – IV том, 1979 – 1983)
- Силян щърка
- Неоценимото богатство
- Умница хубавица
- Султанка-мълчанка
Приказки на славянските народи (I – II том, 1982)
- Брат брата си брани
- Сладкодумни братя
Приказки на съветските народи (I – II том, 1983 – 1984)
- Девойка, колкото вретено
- Маша и Баба Меца
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Ковачев, Пенчо. Синът на Петко Ю. Тодоров превежда „Наследникът от Калкута“ // 24chasa.bg. 13 май 2015. с. 22.
- ↑ Митев, Венелин. Големите любови на българските поети и писатели.
- ↑ Константинова, Елка, „Николай П. Тодоров“, в: „Малък Иван – разум голям“ (София, „Отечество“, 1988, стр. 181)
- ↑ Николай П. Тодоров // cobiss.net. Архивиран от оригинала на 2022-01-14. Посетен на 2022-01-14.
- ↑ Тодоров, Петко Юрданов. Събрани съчинения: в 4 тома // plus.bg.cobiss.net. Архивиран от оригинала на 2022-01-14. Посетен на 2022-01-14.