Николай Трифон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Николай Трифон
Роден
Починал
18 август 2023 г. (74 г.)

Никола Трифон (на френски: Nicolas Trifon) е румънски писател, редактор и социолингвист, специалист по арумънски език и анархист.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 29 май 1949 година[2] в Букурещ. Никола Трифон живее във Франция от 1977 г. и има докторска дисертация по лингвистика (Париж, EHESS, 1983 г.), озаглавена „Вицове: говорещи маси и марксистко-ленинска реторика на властта“, което довежда до няколко публикации в списания (Change International, Babylon, International Journal of Rumanian Studies). Няколко години води предавания по Радио Либертер.

Благодарение на създадените чрез жена му, французойа връзки, Трифон бяга от сталинисткия режим в Румъния. С помощта на испански емигранти, се включва в огрганизация, която е в процес на трансформиране в анархистиюеска бойна група.[1]

Издателски директор на „Изток“: либертарианско списание за източните страни[3] между 1983 и 1991 г. На страниците на това списание Николай Трифон първоначално на румънски през 1981 г., публикува под заглавие „Какво искат анархистите ?“ манифест който, според достъпните сведения е единствената анархистическа програма на румънски език от този период.[4] „Изток“ е списание, издавано от колектив изгнаници от България, Румъния и Полша и от Югославия по времето, когато се намира на ръба на разпадането.[5] Първоначално това е българоезично списание, управлявано от 1975 г. от Тодор Митев и Никола Тенджерков.[1]

Умира на 18 август 2023 година[6] в Париж.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

За новоговора[редактиране | редактиране на кода]

  • „Mutisme et bavardage à l’Est : peuple muet ou masses parlantes?“ in Babylone n° 2-3, Paris, 10/18, 1984, pp. 143-169.
  • „La novlangue à l’Est, in La quinzaine littéraire“, n° 411, Paris, février 1984, pp. 9-10
  • „L’institutionnalisation lexicale du politique en Roumanie autour de 1950“ in International journal of Rumanian studies, vol. 5 (1987), n° 2, pp. 71-86.
  • „Le support lexicographique de la déstalinisation en Roumanie“ in Mots, les langages du politique, n° 21 (décembre 1989) et 22 (1990), pp. 102-108 et 101-115.

За реално съществуващия тоталитаризъм[редактиране | редактиране на кода]

  • „Dissidence et opposition ouvrière au capitalisme d’État“, in La rue, n° 32, Paris, 1983, pp. 36-52.
  • „De la résistance à la dissidence: entretien entre Paul Goma et Nicolas Trifon“, in Iztok, n° 5 bis (septembre 1982).
  • „Introduction au problème tzigane à l'Est: entretien avec Alexandru Danciu-Nicolae Gheorghe“, Iztok, n° 5 si 6, Paris, 1982 și 1983.
  • „Le mode de domination soviétique en Europe de l’Est: limites économiques et enjeu social“, in Agora, Toulouse, juin 1983, pp. 11-14.
  • Le totalitarisme réellement existant”, in IRL journal d’expressions libertaires, n° 56, Lyon, juillet 1984, pp. 27-31.
  • „Le syndicalisme: révolutionnaire à l’Est?” in Anarcho-syndicalisme et lutes ouvrières, Lyon, ACL, 1985, pp. 87-99.

За посткомунистическа Румъния[редактиране | редактиране на кода]

  • Dérive et Thermidor communistes en Roumanie: l’exemple syndical: 22 décembre 1989-20 mai 1990 / rapport réalisé pour la Confédération générale du travail – Force ouvrière sous convention avec l’Institut de recherches économiques et sociales (IRES), Paris juin, 1990, 99 p.
  • L’après-Ceausescu, ouvriers roumains 90 / dossier réalisé sous la dir. de Nicolas Trifon; Iztok, n° 20, pp. 3-84, Paris, juin 1991. Cf. [archive]
  • „Paul Goma et Norman Manea : le témoignage littéraire dans l’engrenage de la concurrence mémorielle”, Courrier des Balkans, le 10 juillet 2008. Cf. [archive]
  • „Les Roumains rattrapés par les Coumans: Neagu Djuvara secoue l’historiographie roumaine“, Courrier des Balkans, le 29 august 2007. Cf. [archive]
  • „Roumanie, retour sur L’illusion de l’anticommunisme“, in Au sud de l'Est, n° 6 (2009).Cf. [archive]
  • „Cioran rattrapé par les siens”, in Courrier des Balkans, le 17 avril 2009.
  • „Du capitalisme d'État au capitalisme tout court”, in Au sud de l'Est, n° 7 (2010).

За арумънците[редактиране | редактиране на кода]

  • „Ni Bucarest, ni Athènes…“, in Zboru a nostru=Unser Wort, n° 41, Freiburg I Br., 1994, pp. 45-50.
  • „T.J. Winnifrth à la rencontre des Aroumains“ , in Lupta=Le combat, n° 268, Saint-Cloud, juin 1996.
  • „Les Aroumains, plus grecs que les Grecs“, in Geographie et culture, n° 16, Paris 1995, pp. 105-121. Cf. [archive]
  • L’odyssée balkanique des Aroumains » in Esprit, n° 288, Paris, 2002, pp. 168-172.
  • „Des Aroumains aux Tsintsars“, postface à La toison d’or. 1 Premier registre / Boris Pekic, Agone, Marseille, 2002, 574 p. Cf. [archive]
  • Réponse à „Qui sont les Aroumains et que recherchent-ils par leur propagande: les Hellènes Valaques et Fara armãneascã de Ioannou Averof dans le quotidien grec To Vima daté du 9 juillet 2006. Cf. [archive]
  • Traduction (avec Mariana Bara) et postface à Nous, les poètes des petits peuples: poèmes en macédonarman (aroumain) / Noi, poetslji a populiloru njits : poemi tu limba makedonarmâna (armâna)/choix de poèmes et introduction de * Kira Iorgoveanu-Mantsu, Charleroi (Belgia), 2007, 335 p.
  • „Les Aroumains en Roumanie depuis 1990: comment se passer d'une (belle-)mère patrie devenue encombrante“, in Revue d’études comparatives Est-Ouest, n° 38-4, pp. 173-200, Paris, 2008. Cf. [archive]
  • Les Aroumains: un peuple qui s'en va, Non lieu, 2013.

За Република Молдова[редактиране | редактиране на кода]

  • „A propos des fascistes, revanchards et autres irrédentistes“, Courrier des Balkans, le 30 avril 2009. Cf. [archive]
  • „Moldavie: désamour et amour avec la Russie“, Grande Europe, n° 30, Paris, Documentation française, 2011. Cf. [archive]
  • „L’emprise de Moscou sur la République de Moldavie : état des lieux”, Géoéconomie, Institut Choiseul, n° 70, Paris, mai 2014.

За Югоизточна Европа[редактиране | редактиране на кода]

  • „Polis versus ethnos: nouveaux regards sur la Macédoine antique“, Courrier des Balkans, le jeudi 31 mai 2007. Cf. [archive]
  • „Si Alexandre était skopjien... retour sur le conflit nominal entre la Grèce et la République de Macédoine“, Courrier des Balkans, le 17 juillet 2007. Cf. [archive]
  • „Bonjour Kosova“, in Courant alternatif, n° 183, Reims, octobre 2008, pp. 19-21.
  • „Patrimoine des Balkans: Voskopojë en Albanie, un héritage embarrassant ?, Courrier des Balkans“, le 19 janvier 2006.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в Nicolas Trifon // maitron.fr. Посетен на 21 септември 2023.
  2. ↑ Nicolas Trifon // editionspetra.fr. Архивиран от оригинала на 2023-08-20. Посетен на 20 октомври 2023.
  3. ↑ La Presse Anarchiste // la-presse-anarchiste.net. Архивиран от оригинала на 2022-02-09. Посетен на 21 октомври 2023.
  4. ↑ Nicolas Trifon – a libertarian journey. Interviews // pagini-libere.ro. Посетен на 21 октомври 2023.
  5. ↑ Le Courrier des Balkans est en deuil: Nicolas Trifon nous a quittés // blogs.mediapart.fr, 19 август 2023. Посетен на 21 октомври 2023.
  6. ↑ Le Courrier des Balkans est en deuil: Nicolas Trifon nous a quittés // courrierdesbalkans.fr. Архивиран от оригинала на 2023-09-20. Посетен на 20 октомври 2023.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Nicolas Trifon в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Николай_Трифон&oldid=12178412“.