Николай Ширман
| Николай Ширман | |
| Роден |
Естляндска губерния, Руска империя |
|---|---|
| Починал | 12/24 октомври 1877
|
| Националност |  Русия |
| Военна служба | |
| Звание | щабс-капитан |
| Войсково поделение | Лейбгвардейски Павловски полк |
| Командвания | 1-ва на Негово Величество рота |
| Войни | Руско-турска война (1877 – 1878) |
| Битки | Битка при Горни Дъбник |
Николай Вилхелмович (Василиевич) Ширман (на руски: Николай Вильгельмович (Васисьевич) Ширман) е руски офицер, щабс-капитан от Лейбгвардейски Павловски полк, участник в Руско-турската война (1877 – 1878) и битката при Горни Дъбник.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Николай Ширман е роден през 1845 г. в дворянски род от Естляндска губерния на Руската империя. Има православно вероизповедание. Получава образование в Първо Павловско военно училище. Завършва курса от първи разряд 20-годишен и през 1865 г. постъпва на служба като подпоручик в 1-ви пехотен Невски полк. Скоро+ е прикомандирован в Лейбгвардейски Павловски полк, а през октомври 1867 г. е зачислен в него.[1] Издига се последователно във военната кариера в чин поручик и щабс-капитан.[2][3] Включва се в Руско-турската война (1877 – 1878). След завръщане от командировка, настига полка си на 2 октомври при село Царевец. Поверено му е командването на престижната 1-ва рота (ротата на Негово Величество), а полкът му е насочен към турските редути при Горни Дъбник.[4]
Смърт[редактиране | редактиране на кода]
В битката при Горни Дъбник на 12/24 октомври 1877 г., начело на своята рота, атакува Големия турски редут от юг. Заедно с полковник Константин Рунов е сред първите, които достигат до предните турските траншеи. Двамата загиват при разрив на снаряд, изстрелян по погрешка от собствената артилерия. Тялото на Рунов е разкъсано отстрани чак до врата и веднага е изнесено на платнище. Съдбата към Ширман е още по-жестока. Щабс-капитанът лежи полужив с разкъсан корем и откъснат десен крак. Нечовешките страдания го карат да моли за револвер за да се самоубие. Никой не желае да изпълни молбата му и Ширман умира в жестоки мъки след два часа.[5]
Гроб[редактиране | редактиране на кода]
На 13 октомври във вътрешността на Големия турски редут са изкопани един до друг два рова към които носят телата на убитите и починалите от раните. В единия гроб са поставени телата на офицерите: полковник Рунов, капитаните Ширман и Баталин и подпоручиците Мамаев 3-ти и Полонский, а в другия 17 нисши чина. Понеже липсва свещеник, над могилите, вместо панихида, полковият адютант прочита „Отче наш“.[6][7]
Памет[редактиране | редактиране на кода]
Името на Николай Ширман е изписано върху паметната плоча над гроба му в братската могила на Лейбгвардейски Павловски полк в Големия турски редут в Горни Дъбник.
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
-
Паметникът на Николай Ширман -
Стара гравюра на паметника на Ширман -
Поглед към паметника откъм Големия редут -
Паметната плоча на паметника -
Надписът на плочата
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ ч.1. П.Вороновым и В.Бутовским; ч.2 И.Вальбергом и Н.Кареповым. rusneb.ru // История лейб-гвардии Павловского полка 1790-1890, СПб., 1890, с.54. Посетен на 06.02.2022.
- ↑ Гена Тодорова, Мария Василева. Паметници на признателността в Плевенски окръг. София, Партиздат, 1976. с. 150.
- ↑ Старчевский А. А. Назимова М. Г. prlib.ru // Памятник Восточной войны 1877-1878 гг., СПб., 1878, с.465. Посетен на 06.02.2022.
- ↑ rusneb.ru // Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877-78 гг. на Балканском полуострове, Вып. 59, СПб., 1906, с.73. Посетен на 06.02.2022.
- ↑ Митрополит Серафим (в миру Леонид Михайлович) ЧИЧАГОВ. Русская народная линия // Рассказы о подвигах офицеров. Ко дню 120-летия со дня кончины генерал-фельдмашала И.В. Гурко. Посетен на 06.02.2022.
- ↑ rusneb.ru // Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877-78 гг. на Балканском полуострове, Вып. 59, СПб., 1906, с.77. Посетен на 06.02.2022.
- ↑ ч.1. П.Вороновым и В.Бутовским; ч.2 И.Вальбергом и Н.Кареповым. rusneb.ru // История лейб-гвардии Павловского полка 1790-1890, СПб., 1890, с.331. Посетен на 06.02.2022.