Николаус V фон Хунолщайн
| Николаус V фон Хунолщайн | |
| германски благородник | |
| Роден | |
|---|---|
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Баща | Николаус IV фон Хунолщайн |
| Деца | Николаус VI фон Хунолщайн |
Николаус V фон Хунолщайн (на немски: Nikolaus V von Hunolstein; † сл. 28 февруари 1431 или между 29 септември и 31 декември 1431) е господар и фогт на замък Хунолщайн в Морбах, Хунсрюк (Рейнланд-Пфалц).
Произход[редактиране | редактиране на кода]
Той е син на фогт Николаус IV фон Хунолщайн († 6 януари 1387) и съпругата му рауграфиня Елизабет фон Нойенбаумберг († сл. 1407), дъщеря на Филип I фон Нойенбаумбург († 28 октомври 1359) и Агнес фон Лайнинген († между 20 септември 1387/8 февруари 1389). Внук е на фогт Йохан фон Хунолщайн († 27 октомври 1328) и Елизабет фон Бланкенхайм († 15 януари 1324).
Майка му се омъжва втори път пр. 1 януари 1394 г. за Дитрих IV фон Даун цу Брух († между ноември 1400/10 април 1402). Брат е на Йохан фогт фон Хунолщайн († сл. 1388).
Старата династична линия на наследствените „фогтове фон Хунолщайн“ измира през 1488 г. и тяхната собственост е взета от архиепископите на Трир.
Фамилия[редактиране | редактиране на кода]
Първи брак: на 19 август 1391 г. с Матилда (Метца) фон Горен Залм († 27 март 1401), дъщеря на граф Йохан II фон Залм († 1386/1400) и Филипа фон Хайнсберг-Фалкенбург († 1398). Те имат един син:[1]
- Герхард фогт фон Хунолщайн († сл. 1409)
Втори брак: ок. 27 март 1401 г. с Ида фон Ербах-Ербах († сл. 1402), вдовица на Конрад II фон Хоенфелс († 1392), дъщеря на шенк Еберхард VIII фон Ербах-Ербах († 1373) и графиня Елизабет фон Катценелнбоген († 1385).[2] Те имат две деца:[3]
- Николаус VI фон Хунолщайн († между януари и февруари 1455), фогт на Хунолщайн, женен на 4 юли 1414 г. за Демудис Кемерер фон Вормс-Далберг († сл. 3 април 1455)
- Барбара фон Хунолщайн
Трети брак: с Луция фон Хаген, дъщеря на Тилман фон Хаген-Мотен († 18 септември 1420) и Елизабет Байер фон Бопард († сл. 1390). Бракът е бездетен.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Johann Friedrich Schannat: Eiflia illustrata oder geographische und historische Beschreibung der Eifel. Johann Peter Bachem 1829, S. 337.
- Philipp de Lorenzi: Pfarrei Hunolstein. In: Beiträge zur Geschichte sämtlicher Pfarreien der Diöcese Trier. Band 1: Regierungsbezirk Trier, Trier 1887, S. 119 – 120.
- Friedrich Toepfer: Urkundenbuch für die Geschichte des gräflichen und freiherrlichen Hauses der Vögte von Hunolstein. 3 Bände. Nürnberg 1866 – 1872.
- Ingrid Bodsch: Burg und Herrschaft. Zur Territorial-und Burgenpolitik der Erzbischöfe von Trier im Hochmittelalter bis zum Tod Dieters von Nassau († 1307). Boppard 1989.
- Martin Uhrmacher: dilecti fideles nostri? Niederadelige Herrschaftsbildung im 13. Jahrhundert: Der Aufstieg der Vögte von Hunolstein. In: Dietrich Ebeling, Volker Henn, Rudolf Holbach, Winfried Reichert, Wolfgang Schmid: Landesgeschichte als multidisziplinäre Wissenschaft. Festschrift für Franz Irsigler zum 60. Geburtstag. Trier 2001, S. 23 – 43. (1 Karte)
- Michael Embach: Der Codex Hunolstein und sein Stifter, der Trierer Domdekan Philipp von Hunolstein. In: Kurtrierisches Jahrbuch 2002. Trier 2002, S. 123 ff.
- Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. IV, Tafel 93., Vol. XI, Tafel 24.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Nicolaus V. Vogt v. Hunolstein, ww-person.com
- ↑ Erbach 1, genealogy.euweb.cz
- ↑ Nikolaus V, Herr von Hunolstein, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com