Никола Вецов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Никола Вецов
български учител и революционер
Роден
Починал
1939 г. (72 г.)

Никола Илиев Вецов е български просветен деец и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Вецов е роден в 1866 година в разложкото градче Мехомия, тогава в Османската империя, в бедно занаятчийско семейство. Учи в началното училище в родния си град и в класното в Костенец. Учителства в Мехомия и местната българска община го изпраща да учи в свещеническото училище в Одрин, което завършва в 1890 година. В 1893 година завършва и духовното училище в Самоков. Работи като учител в Рилския манастир, в село Долни Лозен, Сестримо, Славовица и Поповяне.[1]

Присъединява се към ВМОК. При избухването на Илинденско-Преображенското въстание е в сборната чета на генерал Иван Цончев и полковник Анастас Янков. Вецов е взводен командир в разложката четата на Марко Шипков. От 1904 година отново е учител - в Поповяне, Райово, Ново село и Бели Искър.[1]

Вецов умира в Самоков в 1939 година.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 144.
     Портал „Македония“         Портал „Македония