Никола Луи дьо Лакай

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Никола Луи дьо Лакай
Nicolas Louis de Lacaille
френски астроном

Роден
Починал
21 март 1762 г. (49 г.)
Националност френска
Научна дейност
Област Астрономия
Никола Луи дьо Лакай в Общомедия

Никола Луи дьо Лакай (на френски: Nicolas Louis de Lacaille) е френски астроном и свещеник, живял през XVIII век.

Известен е с изработения от него каталог на повече от 10 000 южни звезди, включващ и 42 мъглявинни обекта. Този каталог, наречен Coelum Australe Stelliferum, е посмъртно издаден през 1763 г. и въвежда 14 нови съзвездия, които се използват от астрономите и до днес.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години и образование[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 29 декември 1713 години в Рюмини (днес Арден), Франция. Изучава реторика и философия в Collège de Lisieux и след това богословие в Collège de Navarre. След като завършва той отказва да бъде ръкоположен за свещеник и се концентрира върху науката. С помощта на Жак Касини е назначен да проучва брега от Нант до Байон. По-късно става професор по математика в Mazarin college към Парижкия университет, където Лакай конструира малка обсерватория, пригодена за собствено ползване.

Той е автор на редица влиятелни учебници. Сред неговите ученици са Антоан Лавоазие и Жан Силвен Байи, които са гилотинирани по време на Революцията.

Експедиция (1750 – 1754)[редактиране | редактиране на кода]

Лакай заминава на експедиция през 1750 г. да изучава звездите от нос Добра надежда, най-южната част на Африка. Там конструира обсерватория на брега на залива Тейбъл. Основният резултат от неговия престой е каталог на почти 10 000 южни звезди, които наблюдава само със своя 1/2 инчов рефрактор. В хода на изследването си той открива 42 мъглявинни обекта.

Късни години[редактиране | редактиране на кода]

При завръщането си в Париж през 1754 г., Лакай възобновява работата си в Mazarin college. В 1757 публикува Astronomiae Fundamenta Novissimus, съдържащ списък на 400 ярки звезди. Той извършва изчисления на кометни орбити и е отговорен за даване на името на Халеевата комета.

Последната му публична лекция е на 14 септември 1761 г. в Кралската академия на науките, на която обобщава подобренията в астрономията, които са се случили по време на неговия живот и за които има не малък принос.

Умира на 21 март 1762 година в Париж на 48-годишна възраст.

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

Основни произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Astronomiae Fundamenta (1757), съдържащ стандартен каталог на 398 звезди, преиздаван от F. Baily (Memoirs Roy. Astr. Society, v. 93)
  • Tabulae Solares (1758)
  • Coelum australe stelliferum (1763) (редактиран от J. D. Maraldi), съдържа наблюдения на 10 000 звезди и са описани 14 нови съзвездия.
  • Observations sur 515 étoiles du Zodiaque (1763)
  • Leçons élémentaires de Mathématiques (1741)
  • ditto de Mécanique (1743)
  • ditto d'Astronomie (1746), 4-то издание (1779)
  • ditto d'Optique (1750)
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Nicolas-Louis de Lacaille“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.