Нина Берберова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Нина Берберова
руско-американска писателка и поетеса
Hodasevich Berberova.jpg
Нина Берберова със съпруга си Владислав Ходасевич, 1925 г.
Родена
Починала
Националност Флаг на Русия Русия
Флаг на Франция Франция
Флаг на САЩ САЩ
Професия писател, поет, преподавател
Литература
Период 1930-1986
Жанрове биография, поезия, мемоари
Семейство
Съпруг Владислав Ходасевич (1922-1932)
Николай Макеев (1936-?)
Георгий Кочевицки (1954-1983)

Уебсайт
Нина Берберова в Общомедия

Нина Берберова е руско-американска писателка и поетеса, авторка на произведения в жанра биография и мемоари, позната най-вече заради разказите си за руснаците в изгнание.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Нина Николаевна Берберова е родена на 26 юли 1901 г. в Санкт-Петербург. Баща ѝ е арменец, а майка ѝ рускиня. Отраства в Санкт-Петербург. Още като дете пише стихове. Последната ѝ година в училище е белязана от големи събития: Руската революция, Брест-Литовския мирен договор с Германия. Напуска Русия през 1922 г. с поета Владислав Ходасевич. Двойката живее в много европейски градове, между които и Берлин. Установяват се в Париж през 1925 г. Там тя дружи с много от руските емигранти – Анна Ахматова, Владимир Набоков, Борис Пастернак, Марина Цветаева и Владимир Маяковски.

В междувоенния период, Нина Берберова се отдалечава от дадаистките, сюреалистичните и авангардните кръгове, които според нея остават безразлични към руските творци емигранти. През 1950 г. тя емигрира в САЩ. През 1954 г. се омъжва за Джордж Кошевицки, пианист и учител по руски. От 1958 г. започва да преподава руска литература в Йейлския университет. През 1959 г. придобива американско гражданство. Паралелно на преподаването, тя продължава да пише – главно повести и литературна критика. През 1963 г. напуска Йейл и заминава за Университета в Принстън, където преподава руска литература до пенсионирането си през 1971 г. През 1991 г. се установява във Филаделфия.

Към края на живота си тя среща голям успех във Франция като немалка част от произведенията ѝ са публикувани посмъртно. Измежду по-известните може да се споменат нейната автобиография „Аз подчертавам“ (излязла на френски през 1989 г.) и „Компаньонката“ (1985 г.), от която се появява едноименния филм от Клод Милър. Тя пише и първата биография на композитора Пьотр Илич Чайковски през 1936 г., предизвикала разногласия заради началото ѝ, свързано с хомосексуалността на композитора.

Нина Берберова умира на 26 септември 1993 г. във Филаделфия.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Последние и первые. Роман из эмигрантской жизни (1930)
  • Повелительница (1932)
  • Аккомпаниаторша (1935) – мемоари
  • Чайковский. История одинокой жизни (1936)
  • Бородин (1938)
  • Без заката (1938)
  • Александр Блок и его время (1947)
  • Облегчение участи (1949)
  • Дело Кравченко. История процесса (1949)
  • Памяти Шлимана (1958)
  • Курсив мой. Автобиография (1972)
  • Железная женщина. Биография (1981)
    Желязната жена, изд.: ИК „Колибри“, София (2019), прев. Белла Цонева
  • Стихи, 1921—1983 (1984)
  • Люди и ложи (1986)

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

  • 1992 L'accompagnatrice
  • 2009 L'affaire Kravchenko – документален