Ностонгониса Тарханиотиса
| Ностонгониса Тарханиотиса Νοστογγόνισσα Ταρχανειώτισσα | |
| византийска аристократка и монахиня от XIII в. | |
| Родена |
преди 1237 г.
|
|---|---|
| Починала | след 1303 г.
|
| Семейство | |
| Род | Тарханиоти |
| Баща | Никифор Тарханиот |
| Братя/сестри | Андроник Тарханиот Михаил Тарханиот Йоан Тарханиот Теодора Тарханиотиса |
| Други роднини | Мария-Марта Палеологина (мащеха) |
Ностонгониса Тарханиотиса (на гръцки: Νοστογγόνισσα Ταρχανειώτισσα) е византийска аристократка и монахиня от втората половина на XIII век, известна като активен деец на арсенитското движение по времето на императорите Михаил VIII Палеолог и Андроник II Палеолог.
Истинското ѝ име е неизвестно, но Георги Пахимер я споменава с двойното фамилно име Ностонгониса Тарханиотиса, което буквално означава Ностонгониса от семейство Тарханиоти. Била дъщеря на Никифор Тарханиот, велик доместик на Никейската империя, от първата му съпруга – неизвестна по име дъщеря на протостратора Андроник Дука Априн.[1] Докато фамилията Тарханиотиса наследила от баща си, за произхода на името Ностонгониса няма единно мнение: според Теохаридис това била фамилията на съпруга ѝ, когото той идентифицира с Алексий Дука Нестонг, солунски кефалия през 1267 г., докато според Деметриос Полемис името Ностонгониса тя наследила от майка си.[2]
Майката на Ностонгониса Тарханиотиса починала рано, след което около 1237 г. бащата ѝ се оженил повторно за Мария Палеологина, която била сестра на бъдещия император Михаил VIII Палеолог.[3] От нея той имал трима сина и една дъщеря, на които Ностонгониса била полусестра.[4]
Ранните години от детството на Ностонгониса Тарханиотиса преминали в манастир, но въпреки това тя се утвърдила като уважаван член на семейство Тарханиоти.[5] През 1266 г., вече като монахиня, заедно с мащехата си и еднокръвната си сестра Теодора Тарханиотиса тя се включва в челните редици на арсенитското движение – арсенитите са привърженици на отстранения през 1265 г. от император Михаил VIII константинополски патриарх Арсений Авториан и формирали ядрото на религиозно-политическата опозиция срещу император Михаил VII. През 1283 г., когато в редиците на арсенитите настъпва разкол, Ностонгониса Тарханиотиса и сестра ѝ Теодора застават на страната на радикалното крило на движението, оглавявано от брат им Йоан Тарханиот.
През 1303 г. Ностонгониса Тарханиотиса била все още жива и все така тясно свързана с арсените: когато през същата година император Андроник II Палеолог решава да постигне примирие с тях, той се обръща за съдействие към престарялата Ностонгониса Тарханиотиса, за да привлече водачите на двиижението.[6] Тогава тя била изпратена тайно от императора до най-изтъкнатите арсенитски монаси, за да ги убеди да излъчат свои представители, които да преговарят с императора. Мисията ѝ се оказва успешна и между императора и арсенитуте започват трудни преговори, завършили със сключване на споразумение между страните.[5]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Nicol 1962, с. 13, no. 57; PLP, 27512; Поляковская 1998, с. 157, 158.
- ↑ Polemis 1968, с. 151 - 152; Vougiouklaki 2008, fn. no. 7.
- ↑ Поляковская 1998, с. 154.
- ↑ Шамгунова 2003, с. 370.
- ↑ а б Melichar 2017, с. 115.
- ↑ Nicol 1962; Talbot 1983, с. 614-615; Melichar 2017, с. 115.
Цитиранаа литература
[редактиране | редактиране на кода]- ((ru)) Шамгунова, Т. А. (2003). Родственные и межклановые связи поздневизантийской аристократии. – Античная древность и средние века (Вып. 34). Екатеринбург, 355 – 379, ISSN 2310-757X, http://elar.urfu.ru/bitstream/10995/2901/2/adsv-34-22.pdf
- ((ru)) Поляковская, М. А. (1998). Место семейного клана в структуре поздневизантийского общества: Тарханиоты. – Античная древность и средние века (АДСВ) (Вып. 29). Екатеринбург, 153 – 164, ISSN 2310-757X, http://elar.urfu.ru/bitstream/10995/2688/1/adsv-29-12.pdf
- ((en)) Melichar, Petra (2017). Imperial Women as Emissaries, Intermediaries, and Conciliators in the Palaiologan Era. – Jahrbuch der Österreichischen Byzantinistik, 67. Wien: Österreichische Akademie der Wissenschaften, 103-128, https://austriaca.at/0xc1aa5576%200x00390f81.pdf
- ((en)) Nicol, Donald MacGillivray (1962). The Greeks and the Union of the Churches the Report of Ogerius, Protonotarius of Michael VIII Palaiologos, in 1280. – Proceedings of the Royal Irish Academy. Section C: Archaeology, Culture, History, Literature, vol. 63 (1962 – 1964). Royal Irish Academy, 1 – 16, https://www.jstor.org/stable/25505111, посетен на 26 януари 2020
- ((en)) Polemis, Demetrios I. (1968). The Doukai: A Contribution to Byzantine Prosopography. London: The Athlone Press, OCLC 299868377, https://books.google.com/books?id=Sx5dAAAAIAAJ
- ((en)) Talbot, Alice Mary-M.. Bluestocking Nuns: Intellectual Life in the Convents of Late Byzantium. – Harvard Ukrainian Studies, 604–618, http://www.jstor.org/stable/41036120
- ((de)) Trapp, Erich; Beyer, Hans-Veit; Walther, Rainer et al. (2001) [1976–1996]. 27512 Ταρχανειώτισσα Νοστογγόνισσα. – Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit, CD-ROM Version. Wien: Verlag der Österreichischen Akademie der Wissenschaften, ISBN 3-7001-3003-1, https://archive.org/details/ErichTrappProsopographischesLexikonDerPALAIOLOGENZEIT/mode/2up
- ((en)) Vougiouklaki, Penelope (2008). Nestongos family. – Εγκυκλοπαίδεια Μείζονος Ελληνισμού, Κωνσταντινούπολη, 01.9.2008 г.), http://www.ehw.gr/l.aspx?id=8496, посетен на 2 май 2024