Направо към съдържанието

Ностонгониса Тарханиотиса

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ностонгониса Тарханиотиса
Νοστογγόνισσα Ταρχανειώτισσα
византийска аристократка и монахиня от XIII в.
Родена
преди 1237 г.
Починала
след 1303 г. (66 г.)
Семейство
РодТарханиоти
БащаНикифор Тарханиот
Братя/сестриАндроник Тарханиот
Михаил Тарханиот
Йоан Тарханиот
Теодора Тарханиотиса
Други родниниМария-Марта Палеологина (мащеха)

Ностонгониса Тарханиотиса (на гръцки: Νοστογγόνισσα Ταρχανειώτισσα) е византийска аристократка и монахиня от втората половина на XIII век, известна като активен деец на арсенитското движение по времето на императорите Михаил VIII Палеолог и Андроник II Палеолог.

Истинското ѝ име е неизвестно, но Георги Пахимер я споменава с двойното фамилно име Ностонгониса Тарханиотиса, коеото буквално означава Ностонгониса от семейство Тарханиоти. Била дъщеря на Никифор Тарханиот, велик доместик на Никейската империя, от първата му съпруга – неизвестна по име дъщеря на протостратора Андроник Дука Априн.[1] Докато фамилията Тарханиотиса наследила от баща си, за произхода на името Ностонгониса няма единно мнение: според Теохаридис това била фамилията на съпруга ѝ, когото той идентифицира с Алексий Дука Нестонг, солунски кефалия през 1267 г., докато според Деметриос Полемис името Ностонгониса тя наследила от майка си.[2]

Майката на Ностонгониса Тарханиотиса починала рано, след което около 1237 г. бащата ѝ се оженил повторно за Мария Палеологина, която била сестра на бъдещия император Михаил VIII Палеолог.[3] От нея той имал трима сина и една дъщеря, на които Ностонгониса била полусестра.[4]

Ранните години от детството на Ностонгониса Тарханиотиса преминали в манастир, но въпреки това тя се утвърдила като уважаван член на семейство Тарханиоти.[5] През 1266 г., вече като монахиня, заедно с мащехата си и еднокръвната си сестра Теодора Тарханиотиса тя се включва в челните редици на арсенитското движение – арсенитите са привърженици на отстранения през 1265 г. от император Михаил VIII константинополски патриарх Арсений Авториан и формирали ядрото на религиозно-политическата опозиция срещу император Михаил VII. През 1283 г., когато в редиците на арсенитите настъпва разкол, Ностонгониса Тарханиотиса и сестра ѝ Теодора застават на страната на радикалното крило на движението, оглавявано от брат им Йоан Тарханиот.

През 1303 г. Ностонгониса Тарханиотиса била все още жива и все така тясно свързана с арсените: когато през същата година император Андроник II Палеолог решава да постигне примирие с тях, той се обръща за съдействие към престарялата Ностонгониса Тарханиотиса, за да привлече водачите на двиижението.[6] Тогава тя била изпратена тайно от императора до най-изтъкнатите арсенитски монаси, за да ги убеди да излъчат свои представители, които да преговарят с императора. Мисията ѝ се оказва успешна и между императора и арсенитуте започват трудни преговори, завършили със сключване на споразумение между страните.[5]

  1. Nicol 1962, с. 13, no. 57; PLP, 27512; Поляковская 1998, с. 157, 158.
  2. Polemis 1968, с. 151 - 152; Vougiouklaki 2008, fn. no. 7.
  3. Поляковская 1998, с. 154.
  4. Шамгунова 2003, с. 370.
  5. а б Melichar 2017, с. 115.
  6. Nicol 1962; Talbot 1983, с. 614-615; Melichar 2017, с. 115.

Цитиранаа литература

[редактиране | редактиране на кода]