Андроник Тарханиот
| Андроник Тарханиот | |
| Роден |
1238 г.
|
|---|---|
| Починал | 1283 г.
|
| Семейство | |
| Баща | Никифор Тарханиот |
| Майка | Мария-Марта Палеологина |
| Братя/сестри | Михаил Тарханиот Йоан Тарханиот Теодора Тарханиотиса Ностонгониса Тарханиотиса |
| Други роднини | Михаил VIII Палеолог (вуйчо) Андроник II Палеолог (първи братовчед) |
Андроник Тарханиот (на гръцки: Άνδρόνικος Ταρχανειώτης, ок. 1238 г. – 1283 г.) е византийски аристократ от XIII век, племенник на император Михаил VIII Палеолог, по чието време е велик коноставъл и управител на Адрианопол.
Андроник Тарханиот произхожда от изтъкнатото и благородно семейство на Тарханиотите: баща му Никифор Тарханиот е велик доместик на Никейската империя при управлението на император Йоан III Дука Ватаци и подкрепил възцаряването на Михаил VIII Палеолог[1], чиято сестра Мария Палеологина била негова съпруга. Андроник е най-големият от тримата синове на Никифор Тарханиот и Мария Палеологина и вероятно е роден около 1238 г.[2] След възцаряването на Михаил VIII той и братята му били приети да живеят в императорския дворец.[1] Заедно с братята си Андеоник поема по пътя на традиционното за семейството военно поприще.[3] През 1262 г. Андроник участва в кампанията на вуйчо си Йоан Палеолог срещу епирския деспот Михаил II Дука Комнин.[4] През 1266 г. Андроник е назначен за велик коноставъл на Константинопол, а малко след като през 1267/68 г. е сключен мир с тесалийския деспот Йоан I Дука, Андроник се оженил за дъщерята на последния и получил от вуйчо си управлението на тракийските области Орестиада и Енос с център Адрианопол.[5] През 1273 г. татарите нахлули в тракийските области, управлявани от Андроник Тарханиот, който в суматохата напуснал Адрианопол и заедно с жена си и избягал при тъста си Йоан I Дука в Тесалия.[6] Докато Георги Пахимер оправдава измяната на Тарханиот със завистта му, породена от по-голямото благоразположение на императора към брат му Михаил, по-вероятна причина за поведението му е принадлежността на Андроник към групата на арсенитите – поддръжници на бившия константинополски патриарх Арсений Авториан, които формирали ядрото на религиозно-политическата опозиция срещу управлението на Михаил VIII Палеолог.[7] Освен това арсенити били и други членове на семейството на Андроник, като сестра му Теодора и брат му Йоан Тарханиот, който изпъква като техен водач от 1266 г. нататък.[8] Измяната на Андроник Тарханиот разпалила още повече амбициите на тесалийския деспот Йоан I Дука и способствала за избухването нова война в Тесалия.[9]
Андроник Тарханиот умира през 1283 г.[4]
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б PLP , no.27475 Ταρχανειώτης Άνδρόνικος.
- ↑ Cassidy 2004, с. 53, 126, 238.
- ↑ Поляковская 1998, с. 155.
- ↑ а б PLP, no.27475 Ταρχανειώτης Άνδρόνικος; Cassidy 2004, с. 238.
- ↑ Nicol 1962, с. 5; PLP, no.27475 Ταρχανειώτης Άνδρόνικος; Поляковская 1998, с. 155, 156; Cassidy 2004, с. 238.
- ↑ Nicol 1962, с. 5; PLP, no.27475 Ταρχανειώτης Άνδρόνικος; Поляковская 1998, с. 156; Cassidy 2004, с. 238.
- ↑ Nicol 1962, с. 5.
- ↑ PLP , no.27487 Ταρχανειώτης Ἰωάννης.
- ↑ Nicol 1962, с. 5; Поляковская 1998, с. 156.
Цитирана литература[редактиране | редактиране на кода]
- ((ru)) Поляковская, М. А. (1998). Место семейного клана в структуре поздневизантийского общества: Тарханиоты. – Античная древность и средние века (АДСВ) (Вып. 29). Екатеринбург, http://elar.urfu.ru/bitstream/10995/2688/1/adsv-29-12.pdf
- ((en)) Cassidy, Nathan John (2004). A Translation and Historical Commentary of Book One and Book Two of the Historia of Geōrgios Pachymerēs (Thesis presented for the degree of Doctor of Philosophy of the University of Western Australia.), https://api.research-repository.uwa.edu.au/ws/portalfiles/portal/3219936/Cassidy_Nathan_John_2004.pdf
- ((en)) Kazhdan, Alexander (ed) (1991). The Oxford Dictionary of Byzantium. Oxford and New York: Oxford University Press, ISBN 0-19-504652-8, COBISS.BG-ID: 1107246820, https://archive.org/details/odb_20210521/mode/2up
- ((en)) Nicol, Donald MacGillivray (1962). The Greeks and the Union of the Churches the Report of Ogerius, Protonotarius of Michael VIII Palaiologos, in 1280. – Proceedings of the Royal Irish Academy. Section C: Archaeology, Culture, History, Literature, vol. 63 (1962 – 1964). Royal Irish Academy, 1 – 16, https://www.jstor.org/stable/25505111, посетен на 26 януари 2020
- ((de)) Trapp, Erich; Beyer, Hans-Veit; Walther, Rainer et al. (2001) [1976–1996]. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit, CD-ROM Version. Wien: Verlag der Österreichischen Akademie der Wissenschaften, ISBN 3-7001-3003-1, https://archive.org/details/ErichTrappProsopographischesLexikonDerPALAIOLOGENZEIT/mode/2up