Обединена велика ложа на Русия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Обединена велика ложа на Русия
Информация
Тип велика ложа
Основана 11 октомври 2008 година
Ръководител В. Ч.
Сайт Объединенная великая ложа России

Обединената велика ложа на Русия (ОВЛР) е традиционна масонска ложа в Русия, която обединява 11 ложи в Москва и Санкт-Петербург. Обединената велика ложа на Русия е създадена по време на своята асамблея в Санкт-Петербург на 11 октомври 2008 година[1].

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

Руската велика регулярна ложа[редактиране | редактиране на кода]

През месец март 2001 година Великата ложа на Русия са напуснали около 100 масона. Причината за напускането е станало несъгласието на братята с вътрешната политика, която се провежда от тогавашното ръководство.[2] От тритомника по история на руското масонство през XX век[3] на историка масон А. И. Серков става ясно, че са напуснали следните ложи: „Хармония“ № 1, „Лотос“ № 2, „Астрея“ № 3, „Юпитер“ № 7, „Четиримата короновани“ № 8 и „Орион“ № 15[4][5].

На 16 април 2001 година е била проведена учредителна асамблея след която е било обявено за създаването на „Руската велика регулярна ложа“ (РВРЛ)[6]. Съгласно материалите от речника „Масони“ на доктора на историческите науки С. П. Карпачов[4][7], РВЛР е почнала да прави усилия да бъде получи признание от Обединената велика ложа на Англия и англо-саксонските велики ложи[1][5][8][9].

От 2003 до 2005 година в Санкт-Петербург са създадени още три ложи: „Сфинкс“, „Пеликан“ и „Възкресение“. На основата на четирите ложи („Астрея“, „Сфинкс“, „Пеликан“ и „Въскресение“), под юрисдикцията на РВЛР през 2005 година, в Санкт-Петербург е била създадена „Великая провинциална ложа на Санкт-Петербург“[1].

Обединение[редактиране | редактиране на кода]

През 2007 година след асамблеята на ВЛР от нея са напуснали група масони, членове на „Хармония“, „Лотос“, „Феникс“ и А. С. Пушкин, в количество 30 души. Тази група масони е провела среща с членовете на Руската велика регулярна ложа, по време на която е било взето решение за обединяване и избиране на своето име – Велика ложа на Русия (ВЛР). Към новото название е било добавено уточнение – ръководена от великия майстор А. С[1][6][3][10][11][12].

Създаване на Обединената велика ложа на Русия[редактиране | редактиране на кода]

През юни месец 2008 година някои членове на ВЛР взимат решение да установят контакт с Великата ложа на Франция[3][10][12].
Историята на окончателното оформяне и поява на Обединената велика ложа на Русия (ОВЛР) в днешното и качество описва историка на масонството А. И. Серков:

На 11 октомври 2008 година, по време на своята тържеествена асамблея, под патронажа на Великата ложа на Франция е била учредена Обединената велика ложа на Русия. На Обединената велика ложа на Русия е бил издаден патент от Великата ложа на Франция за право на провеждането на работи по Древния и приет шотландски устав[3]. В Обединената велика ложа на Русия при учредяването и са включени 11 ложи.

През януари месец 2009 година в състава на ОВЛР влизат две харковски ложи – „Геометрия“ и „Феникса на Украйна[3].

Принципи на ОВЛР[редактиране | редактиране на кода]

  • В Обединената велика ложа на Русия се допускат към посвещаване само лица от мъжки пол, които са достигнали 21 годишна възраст, вярващи във Великия Архитект на вселената, които имат добра репутация и не се осъждани.
  • Обединената велика Ложа на Русия осъществява своите масонски трудове За Слава на Великия Архитект на Вселената. Всички клетви се произнасят на трите велики светини за масонството: Книгата на свещения закон, винкела и пергела. По време на работата, която се извършва в ложите светините се поставят на олтара.
  • Обединената велика ложа на Русия провъзгласява своята нерушима вярност и всеобхватна преданост към Родината. В ложите са забранени всякакви спорове за политика и религия.
  • В своята масонска дейност Обединената велика ложа на Русия се ръководи от Конституцията и Генералния регламент на ОВЛР, Древните основи на волните зидари, Конституциите на Джеймс Андерсън и Масонските ландмарки на Албърт Маккей[3].

Ложи на ОВЛР[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Хармония“ (Москва)
  2. „Лотос“ (Москва)
  3. „Астрея“ (Санкт-Петербург)
  4. „Сфинкс“ (Санкт-Петербург)
  5. „Пеликан“ (Санкт-Петербург)
  6. „Въскресение“ (Санкт-Петербург)
  7. „Юпитер“ (Москва)
  8. „Четиримата короновани“ (Москва)
  9. „Тетрактис“ (Москва)
  10. „Орион“ (Москва)
  11. „Феникс“ (Москва)[1][3]

В състава на ложите на ОВЛР има представители на всякакви професии: учени, военни, бизнесмени, творчески работници, педагози, лекари, държавни служители, свещеници – хора от всички възрасти и всякакви политически и религиозни възгледи.[1]

Общата численост на ОВЛР е 200 масона.[3]

Храм на ОВЛР[редактиране | редактиране на кода]


Паметни медали на ОВЛР[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е С. П. Карпачёв „Искусство вольных каменщиков“, „ИПК Парето-Принт“, 2015 год, 475 стр. 2000 экз. ISBN 978-5-990-54931-9
  2. Карпачёв С. Путеводитель по тайнам масонства стр.303 – 305
  3. а б в г д е ж з Серков А. И. История русского масонства XX века. В 3 т. – СПб.: Издательство им. Н. И. Новикова, 2009. стр 442 – 446
  4. а б Карпачёв С. Путеводитель по тайнам масонства стр. 162
  5. а б Отчет комиссии по признанию Конференции великих мастеров масонов Северной Америки
  6. а б Портал-Credo.ru: СПРАВКА: Великая ложа России и Объединённая Великая ложа России
  7. С. П. Карпачев, Масоны. Словарь, М., „АСТ“, 2008
  8. Иванов С. Ю. „Исторический союз русских лож“ СПб.: АИР. 2011. – 520 с.: ISBN 978-5-9902797-1-1
  9. Отчет комиссии по признанию Конференции великих мастеров масонов Северной Америки
  10. а б Отчет комиссии по признанию Конференции великих мастеров масонов Северной Америки. //
  11. Отчет комиссии по признанию Конференции великих мастеров масонов Северной Америки 2009. //
  12. а б Программа Братья на радиостанции Эхо Москвы. //

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Серков А. И. „История русского масонства XX века“ В 3 т., СПб.: Издательство им. Н. И. Новикова, 2009. 264 с.+ 472 с. + 544 с. ISBN 978-5-87991-077-3
  • Карпачёв С. П. „Искусство вольных каменщиков“, „ИПК Парето-Принт“, 2015 год, 475 стр. 2000 экз. ISBN 978-5-990-54931-9
  • Карпачёв С. П. „Тайны масонских орденов“ Издательство „Яуза-Пресс“, 2007. – 352 стр.— ISBN 978-5-903339-28-0
  • Карпачёв С. П. „Путеводитель по масонским тайнам“ Издательство ЦГО, 2003 г. – 192 стр. ISBN 5-7662-0143-5
  • Иванов С. Ю. „Исторический союз русских лож“ СПб. АИР. 2011. – 520 с. ISBN 978-5-9902797-1-1

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]