Обединено кралство Нидерландия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Обединено кралство Нидерландия
Verenigd Koninkrijk der Nederlanden
Royaume-Uni des Pays-Bas
1815 – 1839
Знаме
Знаме
      
Герб
Герб
Национален девиз
Je Maintiendrai
Ще продължавам
Национален химн
Wien Neêrlands Bloed
Нидерландия (в зелено) през 1815 г. Люксембург (в светлозелено)
Нидерландия (в зелено) през 1815 г.
Люксембург (в светлозелено)
Континент Европа
Столица Амстердам и Брюксел
Официален език нидерландски (официален) и френски (официален във Валония)
Неофициален език фризийски и люксембургски
Религия протестантство и римокатолицизъм
Форма на управление Конституционна монархия
Крал
1815 – 1839 Вилем I
Законодателна власт Генерални щати
История Ранен период на новото време
Виенският конгрес 16 март 1815
Приемане на Конституцията 24 август 1815
Белгийската революция 25 август 1830
Лондонският договор 19 април 1839
Население
Преброяване 2 233 000 (1815)
3 500 000 (1839)
Валута Нидерландски гулден
Предшественик
Първа френска империя Първа френска империя
Наследник
Нидерландия Нидерландия
Херцогство Лимбург (1839 – 1866) Херцогство Лимбург (1839 – 1866)
Белгия Белгия
Днес част от Flag of the Netherlands.svg Нидерландия
Flag of Belgium (civil).svg Белгия
Flag of Luxembourg.svg Люксембург
Обединено кралство Нидерландия в Общомедия

Обединено кралство Нидерландия (1815 – 1839) (на нидерландски: Verenigd Koninkrijk der Nederlanden; на френски: Royaume-Uni des Pays-Bas) е име, използвано по време на Виенския конгрес за новата европейска държава, създадена със спациален протокол на 21 юни 1814 г.[1] Официалното ѝ наименование е Кралство Нидерландия. Новата държава е съставена от дотогавашните Австрийска Нидерландия на юг и Република Съединени провинции на север. Начело на държавата застават представителите на Оранската династия, които преди Френската революция са заемали поста щатхаутер. Пръв крал е Вилем I, коронован на 16 март 1815 г.

Столица на общата държава е Амстердам, което е записано в конституцията от 1814 г. Страната е изтъкана от противоречия и едва ли е това, което мнозина мислители и политици са си представяли в мечтите си за обединение. На север преобдават калвинистите-нидерландци, чийто език принадлежи към германската група. На юг населението е католическо и говори на валонски, близък до френския. Северът е предимно индустриален, югът - аграрен. И едните и другите имат своята национална гордост, а двете гордости не се съчетават помежду си.

Намерението на великите сили да създадат жизнена държава на север от Франция, за да противостои на амбициите ѝ в тази посока се проваля. Обединеното кралство оцелява до отделянето на южните провинции в отделно Кралство Белгия, в резултат на Белгийската революция през 1830 г. Вилем І отказва да признае откъсването на Белгия чак до Лондонския договор от 1839 г. Разочарован, той абдикира на следващата година.[2] С нов договор през 1843 г. окончателно е оформена границата между двете държави. Оттогава името Кралство Нидерландия се използва само за северните провинции.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Петко Д. Петков, История на ниските земи. Белгия и Холандия 1300-1914, София 2005, с. 156
  2. Netherlands. History, Encyclopedia Britannica