Оберстгрупенфюрер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Отличителен знак на званието

Оберстгрупенфюрер[1] (1942-1945), превеждано като "Върховен лидер на група", е най-високото полувоенно звание, използвано в Нацистката партия и Вафен-СС, с изключение на Райхсфюрер-СС.

Званито е смятано за еквивалент на генерал-полковник (Generaloberst) във Вермахта, което e равнозначно на званието генерал в други армии.

Създаденото звание оберстгрупенфюрер през 1942 година е носено само от 4 души за 3-те години, през които е съществувало, от които само двама са били и генерали от Вафен-СС. Започва изцяло като звание от Вафен-СС, с намерението да бъде използвано от определени СС командири на танкови армии. Повишението в това звание е било първоначално забавено, защото от Генералния щаб на Вермахта не са искали СС генерал да има толкова много власт.

Знакът на оберстгрупенфюрера е носен само на бойната сива СС-униформа; няма никакви снимки отличителният знак да е носен на черната церемониална униформа на СС.

Следните лица са носили званието:

(и Генерал - полковник от полицията)

(и Генерал - полковник от танковите Вафен-СС)

(и Генерал - полковник от Вафен-СС)

През 1944 година Хайнрих Химлер предлага на Алберт Шпеер званието Оберстгрупенфюрер. Шпеер отказва, защото не желае да е формално подчинен на Химлер[2]. На Херман Гьоринг също е предложен този ранг през 1945 година, но отказва да го приеме, защото не харесва Химлер. Наследникът на Химлер на поста Райхсфюрер-СС Карл Ханке, никога не е носил ранга Оберстгрупенфюрер, а е назначен за Райхсфюрер-СС от по-нисшия ранг Обергрупенфюрер.

Званието Оберстгрупенфюрер се появява също и в измислената история на Робърт Харис - Бащина земя, за 60-те години на миналия век, където Германия е спечелила Втората световна война. В разказа Артур Небе се появява като Оберстгрупенфюрер докато служи като командир на криминалните полицейски части. Отличителният знак на Оберстгрупенфюрер е носен също и от Иън Маккелън като крал - диктатор във филма от 1995 Ричард III по адаптацията към едноименната пиеса, поставена през 30-те години на миналия век във Великобритания.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Александров, Валентин. Черната капела: Личности, идеология, организация, действия на консервативната военна-антихитлеристка опозиция в Германия 1934-1944 г. Издателство на Министерството на отбраната "Св. Георги Победоносец", 1996. с. 42.
  2. Inside the Third Reich от Алберт Шпеер

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

  • "Loyalty is my Honor": Лични записки от Вафен-СС
  • Записки от Курт Далюге, Паул Хаусер, и Йозеф Дитрих

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Звания, пагони и отличителни знаци в СС