Обикновено синьоглавче

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Обикновено синьоглавче
SuccisaPratensis2.jpg
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Астериди (asterids)
разред:Лугачкоцветни (Dipsacales)
семейство:Бъзови (Caprifoliaceae)
род:Синьоглавче (Succisa)
вид:Обикновено синьоглавче (S. pratensis)
Научно наименование
Обикновено синьоглавче в Общомедия
[ редактиране ]

Обикновеното[1] или ливадно[2] синьоглавче (Succisa pratensis), е покритосеменно растение от семейство Бъзови. Различава се по това, че има четириделни цветове за разлика от подобни видове от род Scabiosa, които имат петделни цветове, и затова е поставено в отделен род в същото семейство. Включено е в списъка на лечебните растения съгласно Закона за лечебните растения.[1]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Обикновеното синьоглавче е тревисто многогодишно растение.[2] Стъблото е изправено, разклонено, голо или овласено и достига височина до 1 м, като израства от приосновна розетка от прости или раздалечено назъбени ланцетни листа.[2] Листата по стъблото са линцетни и разположени срещуположно в 2 или 3 двойки.[2] Синкавите до виолетови (понякога розови) цветя оформят полусферично съцветие с обща обвивка. Отделните цветове са четириделни, с четириделни чашелистче и венчелистче.[2] Мъжките и женските цветя се произвеждат на различни цветни глави (гинодидомни), като женските цветни глави са по-малки.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Обикновеното синьоглавче е разпространено в по-голямата част от Британските острови,[3] Западна и Централна Европа, като се простира на изток до Централна Азия.[2] Интродуциран е в източната част на Северна Америка.[2]

Расте във влажни или сухи тревни площи и пустини на кисели или основни почви[3] и се среща в живи плетове, блата, ливади[2] и пасища.

Обикновеното синьоглавче е добър източник на цветен нектар

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Закон за лечебните растения. // lex.bg. Посетен на 2022-09-25.
  2. а б в г д е ж з Чешмеджиев, Илия, Попова, Мария. Атлас на висшите растения. Пловдив, Академично издателство на Аграрния университет, 2010. ISBN 978-954-517-096-6. с. 106.
  3. а б Stace, C. A.. New Flora of the British Isles. Third. Cambridge, U.K., Cambridge University Press, 2010. ISBN 9780521707725. p. 796. (на английски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]