Обсада на Дръстър (1279)
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Обсадата на Дръстър е военно действие, предприето от татарски и византийски войски с цел залавянето на Ивайло и превземането на крепостта завършило с неуспех.
Обсада на Дръстър | |||
Въстание на Ивайло | |||
Военни действия по време на въстанието на Ивайло (1277-1280) | |||
Информация | |||
---|---|---|---|
Период | 1279 г. | ||
Място | Дръстър, (днес Силистра) | ||
Резултат | Българска победа •Обсадата е вдигната | ||
Страни в конфликта | |||
| |||
Командири и лидери | |||
| |||
Сили | |||
| |||
Жертви и загуби | |||
|
След като се справил с византийците, Ивайло и войската му се насочила на север, тъй като татарите изпратили елитни военни отряди против българския цар. Ивайло не разполага с достатъчни сили и решава да се окрепи в Силистренската крепост където е обсаден в продължение на 3 месеца.[1] От сведенията на византийския поет Мануил Фил е известно че Ивайло е обсаден в Дръстър, което показва че в определен момент византийския главнокомандващ Михаил Глава Тарханиот се присъединява към силите на Ногай.[2] Според византийският историк Георги Пахимер:
Той (Ивайло) не можеше да избегне не променливата съдба, на която надменно приписваше всичко, и затова бе известено, че е бил победен от тохарците (татарите)...
Византийците се възползват от ситуацията и влизат в Търново като поставят Иван Асен III за цар на България. Две години по-късно Ивайло се появява отново и заедно с войските си обсажда Търново. Реакцията на византийския император не закъснява. Михаил VIII Палеолог изпраща отряд от 10.000 души ръководени от пълководецът Мурин но край Девина войската е разбита.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Андреев, Йордан. Българските ханове и царе, от Хан Кубрат до Цар Борис III. Велико Търново, Абагар, 2015. ISBN 978-619-168-118-1. с. 213.
- ↑ Павлов, Пламен, Владимиров, Георги. Златната Орда и българите. София, Българска история, 2021. ISBN 978-619-7496-90-1. с. 77.