Обсада на Дръстър (1279)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Обсадата на Дръстър е военно действие, предприето от татарски и византийски войски с цел залавянето на Ивайло и превземането на крепостта завършило с неуспех.

Обсада на Дръстър
Въстание на Ивайло
Военни действия по време на въстанието на Ивайло (1277-1280)
Информация
Период1279 г.
МястоДръстър, (днес Силистра)
РезултатБългарска победа
Обсадата е вдигната
Страни в конфликта
Втора българска държаваЗлатна Орда
Византийска империя
Командири и лидери
ИвайлоКасим Бег
Михаил Глава Тарханиот
Сили
Български войски предвождани от ИвайлоТатарски и византийски обединени сили
Жертви и загуби
НеизвестноНеизвестно

След като се справил с византийците, Ивайло и войската му се насочила на север, тъй като татарите изпратили елитни военни отряди против българския цар. Ивайло не разполага с достатъчни сили и решава да се окрепи в Силистренската крепост където е обсаден в продължение на 3 месеца.[1] От сведенията на византийския поет Мануил Фил е известно че Ивайло е обсаден в Дръстър, което показва че в определен момент византийския главнокомандващ Михаил Глава Тарханиот се присъединява към силите на Ногай.[2] Според византийският историк Георги Пахимер:

Той (Ивайло) не можеше да избегне не променливата съдба, на която надменно приписваше всичко, и затова бе известено, че е бил победен от тохарците (татарите)...

Византийците се възползват от ситуацията и влизат в Търново като поставят Иван Асен III за цар на България. Две години по-късно Ивайло се появява отново и заедно с войските си обсажда Търново. Реакцията на византийския император не закъснява. Михаил VIII Палеолог изпраща отряд от 10.000 души ръководени от пълководецът Мурин но край Девина войската е разбита.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Андреев, Йордан. Българските ханове и царе, от Хан Кубрат до Цар Борис III. Велико Търново, Абагар, 2015. ISBN 978-619-168-118-1. с. 213.
  2. Павлов, Пламен, Владимиров, Георги. Златната Орда и българите. София, Българска история, 2021. ISBN 978-619-7496-90-1. с. 77.