Обсада на Царевец (1598)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Обсадата на Царевец е сражение между български въстаници и редовна османска войска, завършило с завладяването на крепостта от турските власти и потушаването на първото търновско въстание.

Обсада на Царевец
Първо търновско въстание
Карта с обхвата на Първото търновско въстание: в оранжево са границите на въстанието, а в охра са оцветени пределите на Османската империя
Информация
Период1598 г.
МястоЦаревец, Търново
РезултатПобеда за Османската Империя
• Потушение на търновското въстание
Страни в конфликта
Български въстанициОсманска империя
Командири и лидери
Шишман IVНеизвестно
Сили
12 000Неизвестно
Жертви и загуби
ТежкиНеизвестно

След краткото си стълкновение с османците при Силистра, влашките войски се оттеглят, а българските въстаници в Търновград са подложени на засилена атака от редовната войска на Османската империя. Бунтуващите се българи се укрепяват зад стените на древната си престолина. Българската столица е превзета и разорена, съпротивляващите се въстаници са избити, а мирното население – поробено. Дионисий Рали и Теодор Балина успяват да оцелеят и се оттеглят, намирайки убежище на север от Дунав.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Асенов, Веселин. Първото търновско въстание - бълтарският вик за свобода // Българска история.